Дерек Паркър - Казанова

Казанова прекарва две много приятни години в големия град. Единственият недостатък е недостигът на пари поради доста по-разточителния му начин на живот, отколкото може да си позволи. Той напуска Париж през октомври 1752 г. и заедно с брат си Франческо отива на гости на майка си в Дрезден. Тя, дъщеря й, Джакомо и Мария, сестрата на Франческо, живеят в двореца на курфюрста. Франческо вече се е прочул като художник и иска да се обучава в галерията на дрезденския Цвингер. Казанова остава там само пет месеца, но през това време написва пиеса „La Moluccheide“, пародия на „Братята врагове“ на Расин, която е поставена и приета добре от публиката. Тъй като в двореца цари изключителна порядъчност и не може да намери благосклонни красавици, Джакомо прекарва известно време в един от местните бордеи, където за седми път хваща гонорея. Но вече посреща заболяването хладнокръвно. Казанова отбелязва, че венерическите болести може да оставят белези, но поне се утешава по-лесно, когато се замисли, че „тези белези, които може би са по-малко достойни, отколкото тези, придобити в борбите на Марса, не бива да предизвикват съжаление у носителя им, ако ги е спечелил с удоволствие.“ 91 91 Спомени, 2, XI, 188. — Бел.а.

От Дрезден Джакомо отива в Прага, а после заминава за Виена. Там научава, че в града, по настояване на Мария-Терезия, е създаден Keuschheits-Kommission, или Комитет на девствеността, с цел да се запази моралът и здравето на населението. Това го вбесява. Всяко момиче, което се разхожда без придружител по улиците, може да бъде заловено и обвинено в проституция от един от петстотинте цивилни комисари. Много момичета, които ходят на работа, започват да носят броеници и когато ги арестуват, заявяват, че отиват на църква. Мъжете също са под наблюдение и веднъж, докато Джакомо пикае на ъгъла на улицата (нещо съвсем безобидно), към него се приближава някакъв човек и му казва да се махне, защото на един прозорец в далечината стои жена, която може да го види. „Ако има далекоглед“ — язвително отговаря той. Казанова прекарва във Виена само месец, после се връща във Венеция, където пристига на 29 май 1753 г., и отново е радостно посрещнат от Брагадино, Дандоло и Барбаро.

По време на карнавала, както обикновено, сенаторът Брагадино отива в Падуа на спокойствие и тишина и Джакомо заминава с него за няколко дни. Една събота след вечеря той решава да се върне във Венеция. При Ориаго, на десетина километра от града, го изпреварва кабриолет с два коня, каран от мъж в униформа, до когото седи красива жена. След малко кабриолетът излиза от пътя и се преобръща. Жената изхвърча навън и се търкулва към близката река. Казанова скача от каретата си, успява да я хване и придърпва надолу — вероятно с неочаквана галантност — полите й, които са се вдигнали при падането. Липсата на бельо я смущава. Тя му благодари прочувствено и двете карети продължават по пътя си.

Сутринта Джакомо пие кафе на площад „Сан Марко“, когато жена с маска на лицето го докосва по рамото с ветрилото си. По-късно той я среща отново и установява, че тя е дамата, която е спасил предния ден. Придружава я офицерът, който е карал кабриолета. Казанова би трябвало да се запита дали срещата е случайна, но не го прави. Той поканва двойката на гондолата си, за да проследят процесията на дожа по време на годишната церемония за благославяне на морето. В замяна те го канят на вечеря и когато офицерът тактично (или по-скоро умишлено) ги оставя сами и отива да поръча храна, Казанова заявява, че не може да живее без младата жена. Тя отлично разбира, че той иска да се люби с нея, а не й предлага сърцето си. Името й е Мария. Казва му, че го смята за забавен, но че е по-добре да се въздържа. Това очевидно не е възможно. Без маската, тя е още по-хубава, отколкото Джакомо предполага (пък и е видял нещо повече от лицето й). След като тримата обядват, Казанова им предлага ложата си в операта, завежда ги на вечеря и после ги закарва у дома, където „под закрилата на нощния мрак, получих от красавицата всички доказателства за благоволение, които могат да се дадат в присъствието на трети, за когото трябва да се държи сметка.“ 92 92 Пак там, 2, XIII, 207. — Бел.а.

Всичко сякаш върви добре. Впоследствие обаче офицерът се представя като Пиер Антонио Чапрета, син на венециански търговец. 93 93 От много години изследователите на Казанова се опитват да идентифицират самоличността на офицера и сестрите му, които в „Спомени“ Казанова нарича П. Ч., О. и К. Ч. П. Ч. може би е Чапрета, синът на Кристоферо Чапрета, венециански търговец, О. е Мария Отавиани, а К. Ч. — сестра му — Катерина Чапрета. За по-голяма яснота използвам истинските им имена. — Бел.а. Той признава, че поради нечестна сделка, в която е бил замесен, има дългове и моли Казанова да му даде три менителници. Джакомо веднага разбира, че Мария, която е омъжена, е използвана за примамка, и възмутено му отказва. Надявайки се да го склони, Чапрета представя Казанова на майка си и на сестра си Катерина. Майка му е приятна и порядъчна жена, а сестра му — „същински образец на красота, невинна и чистосърдечна, весела и жива, умна и разумна, най-съвършената жена.“ Той мигновено е омагьосан от нея и страстно се „влюбва“. Винаги, когато смята, че е разпознал истинското целомъдрие и скромност, Казанова се срамува. След първата среща с Катерина той си тръгва дълбоко потиснат. „Реших да не я видя никога вече; защото имах чувството, че аз не бях мъжът, който да й пожертва свободата си, като я поиска за жена; и все пак я считах за създадена, за да ме направи щастлив.“ 94 94 Спомени, 2, XIII, 210. — Бел.а.