Дерек Паркър - Казанова

Светата инквизиция вече е запозната с тези факти, но нарежда на Мануци да вземе стиховете и издава заповед за арестуването на Казанова, „след като се осведомихме за извършените сериозни нарушения… предимно публични безчинства срещу свещената религия“. Но мярката, изглежда, се основава повече на неприличното му сексуално поведение и особено на интереса му към магьосничеството. В периода 1631 — 1720 г. Светата инквизиция осъжда 641 души за „практикуване на магически изкуства“, докато само 107 са обвинени в ерес и едва 61 в богохулство. 104 104 Christopher F. Black, Early Modern Italy (London, 2001), p. 201. — Бел.а.

На 24 юли трийсет души нахлуват в жилището на Казанова, претърсват го, конфискуват книгите му за магии и астрономия, преводите на Ариосто и Петрарка и книжка с еротични пози на Аретино и го арестуват. Той извиква слугата си да оправи прическата му, облича елегантна дантелена риза, най-хубавото си палто, копринено наметало и шапка, украсена с испанска дантела и перо, и тръгва с офицерите. В дневника на секретаря на Светата инквизиция е записано, че на 12 септември 1755 г. Казанова е обявен за виновен в „публични безчинства срещу свещената религия“ и е осъден на пет години затвор. За процес и присъда никой не му споменава.

Казанова е отведен в двореца на херцога и после по Ponte dei Sospiri, Моста на въздишките, от Контино, в Nuove Prigioni, „новият затвор“, известен като Piombi или „Оловните стени“. Дворецът на дожите, в който се намира затворът, е построен в средата на XVI век. На масивната му фасада има огромни прозорци с решетки. В продължение на два века се носят легенди за ужасите, преживяни от затворниците там. Всъщност „Оловните стени“ не се различава по нищо от повечето затвори. Разбира се, килиите на приземния етаж са влажни и понякога дори наводнени, но и горните не са по-приветливи от килиите в други италиански затвори. Помещенията на последния етаж са запазени за видни личности и се смятат за относително луксозни. В една от тях въвеждат Казанова.

Тежката желязна врата се затваря и той се озовава в килия с толкова нисък таван, че не може да стои изправен. Помещението е празно — без маса, стол и легло. Има само кофа и закована на стената лавица. Казанова сваля шапката, наметалото и палтото си, сгъва ги внимателно, оставя ги на лавицата и чака. Никой не идва. Часовете минават. Стъмва се. Той се изляга на пода и заспива. Когато се събужда (напомняне за зловещата му шега преди години), Джакомо докосва леденостудена, мъртвешка ръка. Той изкрещява от ужас, а после установява, че това е собствената му ръка, която е изтръпнала, понеже е лежал върху нея.

На другия ден му казват, че ако плати, ще му докарат мебели — легло и маса, но огледалата, бръсначите, книгите, хартията и перата са забранени. Казанова се настанява малко по-удобно, но през нощта из килията бродят плъхове колкото зайци и навсякъде гъмжи от бълхи. На покрива има огромни оловни плочи (оттам идва името на затвора) и в лятната жега помещението се нажежава като пещ.

Дните минават в седмици. Макар че му позволяват да си купува храна, Джакомо не е в състояние да яде. Седмиците стават месеци и той все повече слабее. Мъчи го жесток запек, излизат му вътрешни хемороиди (проблем, който го тормози до края на живота). Лекарят обаче е добър и с уменията си облекчава състоянието на Казанова. Сенаторът Брагадино, който се моли на колене пред Светата инквизиция, му изпраща топли дрехи през зимата.

Отчаян, че никога няма да получи справедлив процес, нито да бъде освободен, Джакомо започва да обмисля бягство, макар това да изглежда невъзможно. Никой дотогава не е успял да избяга от „Оловните стени“. Това, което следва, остава една от големите класически истории на бягство и нейното подробно описание от Казанова наистина е интригуващо четиво. 105 105 Той го публикува в Лайпциг през 1788 г. със заглавие Histoire de ma fuite des prisons de la Republique de Venise qu’on appelle les Plombs ecrite a Dux en Boheme lánne 1787. Разказът претърпява много издания през последното десетилетие на живота му. Описанията в „Спомени“ са не по-малко завладяващи. — Бел.а. Тъй като позволяват на Джакомо да се разхожда на тавана на бившия Дворец на дожите, един ден той намира железен болт на пода. Взима и парче черен мрамор и ги занася в килията си. С помощта на слюнка и на мрамора в продължение на две седмици той оформя болта като късо и остро копие, което нощем крие в креслото си. Нужна му е лампа, защото през зимата килията му тъне деветнайсет часа в мрак (прозорецът е толкова малък, че и през деня положението не е по-различно). Джакомо напълва чинийка с олио от салата и прави фитил от подплънките на палтото си. Той убеждава лекаря да му предпише сяра и придумва лековерния тъмничар Лоренцо да му я даде под формата на кибритени клечки.