Дерек Паркър - Казанова

Брагадино обещава на Джакомо щедра месечна издръжка. Казанова най-после намира Дьо Берни и получава дебела пачка банкноти, пристигнали от Венеция. Той иска да го назначат на някаква работа и Дьо Берни го запознава с Жан дьо Булон, кралския ковчежник, отговарящ за Министерството на финансите, който на свой ред го представя на Жозеф дьо Пари-Дюверни, известен финансист. С присъщия си чар Джакомо заявява, че има план, с който ще събере значителна сума за короната, но се колебае дали да го разкрие (всъщност няма нищо предвид). На другия ден той присъства на заседание, когато друг италианец, гост в Париж, разяснява плана си за създаването на държавна лотария. Казанова дръзко заявява, че това е и неговата идея, и решава да се съюзи със съотечественика си Джан Калзабиджи.

Лотарията е популярна в Италия след въвеждането й във Флоренция през 1530 г. Облагите от нея са познати и другаде в Европа (през 1566 г. кралица Елизабет I организира лотария, за да плати за ремонта на едно пристанище; Джеймс I прави същото, за да финансира заселването на Вирджиния в Новия свят). Лотариите са средство за лесно събиране на големи суми, макар че в същото време дават възможност за злоупотреби от страна на организаторите. Френският ковчежник с готовност одобрява плана, предложен от двамата италианци, и дава разрешение за организиране на лотария с администратор Калзабиджи и директор Казанова. Процедурата е следната: от деветдесет числа трябва да бъдат изтеглени пет. Участниците могат да си купят един, два или три билета. При един печеливш билет участникът получава сума 15 пъти по-висока от стойността на билета; при два — 270 пъти по-висока, а при три — 5200 пъти. За тази работа Казанова получава осем хиляди франка (около 22 400 английски лири). Той продава и пет-шест лотарийни помещения и спечелва общо десет хиляди франка (почти 30 000 лири).

С обичайната комбинация от чар, късмет и компетентност той продължава да преуспява финансово. Дьо Берни го поканва в Дюнкерк, за да му поръча да изготви доклад за състоянието на френския флот там, включително и на няколко шведски плавателни съда, готови да нападнат Англия — враг на Франция от времето на Седемгодишната война (1756 — 1763). Мисията е строго секретна, но не особено трудна. Казанова признава, че всеки млад офицер би могъл да се справи с работата, за която получава сума, равняваща се на 42 800 английски лири. Задачата му харесва и той я изпълнява добре. Джакомо се сприятелява с офицери от армията и флота, които спечелва с разкази за пътешествията и авантюрите си, и е поканен на вечеря на почти всеки кораб в пристанището. Той разговаря с моряците, прави си записки и предава на Дьо Берни обширен доклад. „Нито жени, нито някакво друго удоволствие не ме отклони от course ми по време на това пътуване“ — пише Казанова 109 109 Спомени, 5, IV, 86. — Бел.а. , макар че сред записките, очевидно предназначени за „Спомени“, бележката „Pederastie avec X. a Dunkerk“ предполага, че е имало поне едно развлечение.

Джакомо отново се връща в Париж и както обикновено, омайва жените там — съпруги и любовници на други мъже, с които се чувства в безопасност. Тези връзки са мимолетни и представляват само приятни начини за запълване на времето. Казанова обаче среща една жена, която се оказва изключително важна за него и това е Жана дьо Ларушфуко дьо Ласкари, маркиза Д’Урфе.

Той се запознава с маркизата, която е двайсет години по-възрастна от него, чрез племенника й, чийто болен крак успява да „излекува“ с магии. По време на първата им среща става ясно, че двамата имат общи интереси — химия, магьосничество, окултизъм и медицина (тя е поклонничка на Парацелс). 110 110 Филип Бомбаст Парацелс (1493 — 1541), швейцарски алхимик и медик, откривател на окултната медицина. — Бел.а. Маркизата му показва колекцията си от окултни ръкописи, много от които са запазени в парижки и виенски библиотеки, както и частна лаборатория, където от петнайсет години постоянно гори огън. Тя му казва, че след още пет години огънят ще преобрази веществото, къкрещо над него, в прах, който ще може да превръща основните химични елементи в злато. Мадам Д’Урфе се занимава изключително сериозно с ученията си и е приятно изненадана от отзивчивостта на Казанова.

Тя побързва да го представи на всичките си приятели и той е неизменен гост на трапезата й. Насаме маркизата му признава, че голямата й амбиция е да общува с духове и да получи философския камък — общопризнатото средство за превръщане на основни метали в злато. В желанието й няма нищо странно. В своя дописка за Виена през 1779 г. един журналист отбелязва, че в града има три хиляди души, които търсят философския камък. 111 111 N. W. Wraxall. History of my Life (London, 1799), II, 269. — Бел.а. Според маркизата обаче проблемът е там, че могат да го притежават само мъже. Но решение има. Тя моли Казанова да й помогне да прехвърли душата си в тялото на момче, родено от обикновен мъж и божествена жена, което ще знае голямата тайна. Джакомо не възразява, макар че в момента недоумява как може да стане това, защото за да се пренесе душата й, ще трябва да я убие. Но… „подкрепяйки налудничавите идеи на дамата, аз нямах чувството, че я лъжа — пише той, — защото това вече беше сторено и не можех да я извадя от заблуждението. Ако откровено й бях казал, че идеите й са нелепи, тя нямаше да ми повярва, затова реших да се нося по течението.“ 112 112 Спомени, 5, VI, 121. — Бел.а. И това се оказва много доходоносно. През следващите десет години маркизата му дава почти един милион франка 113 113 Childs, Casanova, p. 93. — Бел.а. (близо три милиона английски лири по курса през 2001). Освен това Казанова вероятно й става любовник, макар да не го признава, може би защото изповедта би го представила като жиголо.