Дерек Паркър - Казанова

Джакомо почти веднага е обзет от съмнения. „Мъж, който заявява, че е влюбен в жена само с езика на жестовете, трябва да ходи на училище.“ 121 121 Пак там, 5, III, 72. — Бел.а. Но Манон наистина е красива и Казанова я харесва все повече, макар че полага завидни усилия да се въздържа. Тя изглежда все по-влюбена в него и не скрива отношението си по въпроса за младите работнички във фабриката. Казанова се чуди какво да прави. Не може да се реши да я прелъсти, макар че Манон явно има желание. Постепенно тя му влиза под кожата. Проявява сдържаност, която има същия ефект — сякаш нарочно го дразни, като осуетява опитите му за сближаване. Щом въпросът с Джустиниана се урежда, Джакомо взима решение и предлага брак на Манон. Тя е очарована. Няма съмнение, че чувствата й са сериозни — запазени са 41 нейни писма до него, които говорят за голяма нежност и обич. През това време Казанова изпада във финансови затруднения. Той харчи прекалено много. Продава пет хиляди акции от фабриката си за петдесет хиляди франка (около 149 000 английски лири). За беда три дни по-късно една от работничките му изчезва с цялото съдържание на склада. Купувачът на акциите решава, че бизнесът не може да бъде възстановен, и си иска обратно парите. Казанова отказва да му ги върне; кредиторите го притискат и той е арестуван. Плъзва слух, че е замесен в съмнителни менителници — сериозно престъпление, което ако бъде доказано, го очаква каторга. Но доказателства няма и той е освободен. Невинността му е потвърдена от факта, че френското правителство отново го моли да отиде в Холандия, за да преговаря за заем.

В Холандия Джакомо отново се среща с Томас Хоп и Естер, с която започва усилено да флиртува. Впуска се и в разгулни игри с две проститутки, което впоследствие го отвращава (сексуалните авантюри с жени, които не харесва, не го удовлетворяват). После пристига писмо от Манон от Париж, написано в деня, преди да се венчае с архитекта Жак Франсоа Блондел 122 122 Всъщност венчавката се състои едва след шест месеца. — Бел.а. . Тя пише, че ще направи всичко възможно да забрави Казанова, и го моли, ако отново се срещнат, да се престори, че не я познава.

Джакомо е сломен от скръб, или поне така пише. Вероятно това е истина. Той не може да понесе мисълта, че е отхвърлен. Освен това претърпява неуспех в преговорите от името на френското правителство, решава да се откаже от идеята да продава френски държавни ценни книжа и напуска Амстердам. През първата седмица на февруари 1760 г. пристига в Кьолн, където възнамерява да отиде на театър, а после да отпътува за Бон. Като видна личност, му дават място на сцената, откъдето лесно може да наблюдава и зрителите, и актьорите. Казанова веднага забелязва особено красива жена и в антракта си урежда да го заведат в ложата й, или по-скоро в ложата на генерал-лейтенант граф Фридрих Вилхелм фон Кетлер, австрийския военен аташе. Дамата е любовница на фон Кетлер и е очарована да се запознае с Казанова. Двамата много си допадат и когато той казва, че на другия заминава, тя лесно го убеждава да остане в Кьолн.

Жената се оказва Мария фон Гроте, съпруга на бургмайстера на Кьолн, Франц фон Гроте. Мими, както се представя, поканва Джакомо на бала, който любовникът й дава на следващата вечер (фон Кетлер също учтиво настоява Казанова да присъства). Възможността е обещаваща. Съперникът му е много по-възрастен от него (всъщност само седем години) и е грозен, без „умствени качества, които да му дават претенции да вдъхновява любов“. 123 123 Спомени, 6, II, 44. — Бел.а. На бала Казанова обещава да остане в Кьолн, ако разговаря насаме с Мими. Тя го запознава набързо със съпруга си (когото той описва като „любезен“) и през нощта го скрива в една църква с тайна врата, водеща към спалнята й. Двамата прекарват няколко часа в студената и тясна изповедалня, но си заслужава, макар че трябва да внимават, за да не събудят бургмайстера (който спи) в съседната стая.

Междувременно Джакомо се издига в кьолнското общество. Мадам Д’Урфе го представя на фелдмаршал граф дьо Торси, комисар на френските сили в града, който има покана за всяка вечеря и бал. Новината за присъствието на Казанова бързо се разпространява. Курфюрстът на Бон, Клеменс Август фон Вителсбах, е прочел за бягството му от „Оловните стени“ и иска да чуе историята лично от него, както и да го разпита за Венеция, смятана тогава за най-модния град в Европа. Той поканва Казанова да присъства на бал с маски 124 124 Бащата и дядото на Бетовен свирят в оркестъра на бала. — Бел.а. на карнавала преди Великите пости. Мими го убеждава да даде обяд в двореца на курфюрста в Брюл, между Кьолн и Бон, за някои от най-видните й приятелки. Желанието й е удовлетворено. Гостенките са двайсет и четири (сред тях има шест, които не са поканени, но не са изгонени), а обядът струва двеста дуката 125 125 200 дуката — около 7000 английски лири. — Бел.а. — на трапезата има позлатени, сребърни прибори, порцеланови чинии, 24 основни ястия, 24 блюда с английски стриди, 20 бутилки шампанско, огромна купа с рагу от трюфели и ликьор.