Дерек Паркър - Казанова

Джакомо пристига в Рим в средата на януари 1761 г. за осемте карнавални дни с надбягвания на хиподрума, специални представления в театъра, улични пантомими, обилна храна, пиене и разврат. За него карнавалът е забележителен най-вече заради вечерта, прекарана в дома на Джеймс Даниъл О’Брайън, граф Лизмор, бивш виконт Талоу, когото познава от Париж. Двайсет и пет годишният граф устройва увеселение за двайсет и трима млади мъже. След великолепната вечеря и сто бутилки вино те се наслаждават на бурна оргия с проститутки от двата пола. Графът явно е много по-голям развратник от Казанова, който е потресен от това, което се разиграва пред очите му. В спомените си Джакомо описва случая подробно и можем да му вярваме, когато пише, че извращенията, на които е станал свидетел, са го изпълнили с погнуса. Той споделя, че е бил готов да извади шпагата си, за да се отбранява от всеки, който би го принудил да участва. Казанова си тръгва възмутен, макар че от любопитство остава до края, доволен да присъства на зрелище, „каквото не бях виждал и никога повече не видях“. 156 156 Пак там, 7, XI, 247. — Бел.а. Казанова решава повече да не ходи в дома на Лизмор.

Няма причина да се съмняваме в неговата искреност. Мъж, който признава, че е посветил дъщеря си в изкуството на любовта, обладавайки майка й в същото легло, не би скрил отношението си към оргиите, необичайни за Европа в средата на XVIII век. Колкото и да е разкрепостен в плътските си авантюри, Джакомо не е склонен да приеме чак дотам разюзданите римски нрави. Казанова например е смутен от големия успех на прочутия кастрат Джовани Ости — успех, който се дължи не толкова на гласа му, колкото на външността му. Ости се появява на сцената в мъжки дрехи и безспорно е изключително красив. После обаче, натруфен с дантели, показва едрите си, твърди гърди, карайки всички да мислят, че е жена. Той оглежда похотливо зрителите с черните си омагьосващи очи, сякаш е решил да прелъсти всеки мъж или жена. И според Казанова в повечето случаи успява.

Джакомо се дразни не толкова от откритото флиртуване, колкото от факта, че след като през 1587 г. папа Сикст V забранява на жените да се появяват на сцената, за да не разпалват мъжките страсти, човек може да седи в театъра, да се възхищава на красиви мъжки гърди и изпитвайки възбуда (нещо, което църквата смята за много по-греховно), да се отдаде на нагона си. Това вече му се струва извратено. Казанова изпитва облекчение, когато се връща в дома на Ригети и се запознава с годеника на Маруция, порядъчен млад мъж. Джакомо веднага го харесва и му подарява двеста дуката (3560 английски лири), за да си купи пазар за цветя. Маруция, разбира се, е доволна и казва това на Казанова, когато се любят в нощта преди сватбата.

Той я вижда още веднъж след венчавката и й подарява скъп пръстен, както и часовник на съпруга й. После, след кратка аудиенция с папата, Казанова е на път да напусне Рим с препоръчително писмо от кардинал Джовани Франческо Албани за папския нунций във Виена. Документът го представя като „почтен и опитен в писането, както и в съдебните и търговските дела.“ 157 157 Childs, Casanova, p. 153. — Бел.а.

Във Флоренция Казанова безцеремонно качва в каретата Ла Кортичели, без да й казва къде отиват. Макар да знае, че тя има ангажимент в Прага, той й е замислил друга роля, свързана с жената, която още го покровителства, мадам Д’Урфе. Те се разделят в Болоня и Джакомо продължава за Модена, а след това за Торино. Там наема стаи в една къща, където е отседнал и абат Гама, и чака официалните документи, с които ще бъде назначен за представител на Португалия на мирната конференция в Аугсбург.

Торино се оказва безинтересно място за Казанова, защото проституцията е строго забранена, и макар градът да е пълен с красиви момичета и благосклонни съпруги, полицейските шпиони са навсякъде и предотвратяват каквито и да било разговори с тях. За щастие предполагаемият внук на маркиз Дезармоа запознава Джакомо с шапкарка, французойка, при която работят няколко девойки. Под предлог, че иска да купи скъпа дантела за сто цехини (над 3200 английски лири), Казанова си осигурява благоразположението на шапкарката. Жената му урежда да наеме къща, където да се среща с момичетата й. Той обладава всичките една по една (или по-скоро две по две, защото го посещават на двойки).

В един понеделник по Великден пристига призовка от началника на полицията в Торино, който нарежда на Казанова да напусне града, позовавайки се на заповед, издадена от Карл Емануил II, крал на Сардиния. Джакомо настоява, че чака указания от съда на Португалия, и му позволяват да остане още няколко дни. (Той зарязва момичетата на шапкарката под претекст, че полицията го наблюдава и те могат да бъдат съдени за проституция.) После заминава за Шамбри, където се надява да види монахинята М. М., на която някога е помогнал в Екс-ан-Савой и която живее в манастир.