Дерек Паркър - Казанова

В средата на декември Казанова напуска Аугсбург и заминава за Париж, където пристига в последния ден на 1761 година. Макар и неохотно той освобождава Ледук, настанява се в хубав апартамент на Ру дьо Бак, обзаведен специално за него от мадам Д’Урфе, и решава изцяло да се посвети на тяхното „велико дело“. Казанова казва на покровителката си, че Кверилинт още е в затвора, но че могат да осъществят духовната трансформация и без него. След това й обяснява каква е процедурата. Най-напред, използвайки методите на розенкройцерите, той трябва да обезчести младо момиче, което да зачене и да роди син. Детето трябва да прекара седем дни в леглото на мадам Д’Урфе. На седмия ден, долепила устни до бебето, тя ще умре и душата й ще се пренесе в тялото му. Казанова ще се грижи за него със съдействието на розенкройцерите, а след три години духът на мадам Д’Урфе ще се събуди в момченцето и тя ще осъзнае новото си съществуване като мъж.

За да осъществи плана си, Джакомо се нуждае от млада жена, която да се съгласи да му помогне. Време е да повика Мария Ана Кортичели, която вече е изпълнила договора си в Прага. Той споделя с мадам Д’Урфе, че Ла Кортичели е подходящата жена, тъй като е потомка на византийския род Ласкарис, свързан с нейния през 1554 г. (това, разбира се, са измислици). В края на февруари Казанова отива в Мец и изпраща на Мария пари за път. Уговорката е тя да зачене по пълнолуние в присъствието на покровителката му. Докато я чака да дойде, Джакомо прекарва времето си с Ратон, хубава петнайсетгодишна актриса в местен театър. Тя му предлага да отнеме девствеността й срещу двайсет и пет луи (1780 английски лири) и се съгласява да прекара една нощ с него за едно луи, за да го увери, че е девствена. Казанова установява, че всъщност Ратон владее отлични методи за фалшифициране на девственост, но пък се оказва чудесна компаньонка и той се ползва от услугите й за 75 сегашни английски лири на ден.

Когато Мария пристига, Джакомо я запознава подробно с всичките врели-некипели, а после я завежда в замъка на мадам Д’Урфе в Пон-Кар, където в понеделника на Страстната седмица ги приемат подобаващо. Мадам е приготвила легло в стаята си за безценната „девственица“. В уречената нощ тя завежда Мария гола, покрита само с великолепен воал, в леглото на Казанова и внимателно наблюдава съвкуплението (за щастие Джакомо не се смущава от присъствието на воайори). След месец той намира ясновидец, за да го пита дали Мария е заченала като се погрижва отговорът да е отрицателен. Маркизата обаче не се отчайва и решава да опитат отново по пълнолуние през май и уговаря Казанова да се срещнат в Екс-ла-Шапел.

Казанова (или кавалер дьо Сенгал, както вече неизменно се нарича) и Мария пристигат в Екс на 21 май 1762 г. Там Джакомо е принуден да я държи изкъсо, тъй като поведението й е под всяка критика, и може би с основание. Джакомо е настоял да изостави красивия си млад слуга, към когото се е привързала, а освен това присвоява ценните подаръци, с които маркизата я отрупва. Мария признава, че е бременна от свой любовник в Прага и го заплашва, че ще разкрие всичко на мадам Д’Урфе. Казанова я изпреварва и предупреждава маркизата, че Мария е омагьосана от черна вещица и че не трябва се вярва на безумните й думи.

Покровителката му го пита какво става с тяхното „велико дело“. Той й казва, че трябва да напише писмо на Човека в Луната, духа на Селена, в което да поиска съвет. Маркизата се опасява, че това едва ли ще бъде лесно, но Казанова я уверява, че няма да е трудно въпреки сложната процедура. След вечеря двамата отиват в предварително приготвена баня, пълна с благоухания, и се събличат. Точно по пълнолуние, докато повтаря заклинания на измислен език, Казанова взима въпросното писмо до Луната и го изгаря в пламъците на огън от хвойнови изпарения. После той незабелязано изважда лист гланцирана хартия (който е скрил в ръката си) и след малко думите, написани със сребро, се появяват върху листа. От посланието става ясно, че се налага церемонията да бъде отложена до следващата пролет, когато ще се състои в Марсилия в присъствието на Кверилинт. През това време мадам Д’Урфе трябва да отиде в Елзас с някоя вдовица и дъщеря й, на които да предложи гостоприемство.

Маркизата е твърде озадачена от последната препоръка, тъй като тя изобщо не познава вдовица. Когато показва писмото на Казанова, става чудо. Той случайно познава вдовицата на френски офицер (известен картоиграч, убит на дуел), която има дъщеря, изключително красиво момиче на име Мими, и мадам Д’Урфе настоява да вземе семейство Аше под крилото си. Вдовицата и дъщеря й са много развълнувани, когато Джакомо им разкрива плана. Особено въодушевена е Мими. И така, Казанова заедно с маркизата, вдовицата, Мими и Мария тръгват на път и за два дни прекосяват Ардените. Джакомо обаче решава да спрат за известно време под някакъв претекст, за да може да се наслади на Мими още една-две нощи. Освен това той е очарован от романтиката на планинския пейзаж. Казанова оставя семейство Аше в Колмар и заедно с маркизата и Мария отива в село Зулцбах, където тримата прекарват чудесно в компанията на барон Шаумбург, приятел на мадам. Тук Казанова прави може би най-ексцентричният облог в живота си.