Дерек Паркър - Казанова

Джакомо си почива няколко дни и посещава брат си Франческо и неколцина стари приятели. Един ден, докато се разхожда в градините на Тюйлери, той среща една от балерините в операта, известна като Ла Дазенонкур. Макар че тя е прочута с лекото си поведение, Казанова никога дотогава не е имал връзка с нея. Той й се представя и я поканва заедно с приятелката й на вечеря в „Шоази“. Сред посетителите има познати на Ла Дазенонкур, които сядат на тяхната маса. Храната е превъзходна и те прекарват приятна вечер. В един момент Джакомо започва да търси пръстена си, който е извадил от ръката си, за да го покаже на един от гостите, Джузепе Сантис, известен комарджия. Сантис заявява, че пръстенът не е у него. Приятелят му — португалец — твърди, че го е видял да го връща. Казанова скача с извадена шпага. Сантис признава, че е взел пръстена и се заклева да му го върне на четири очи. Португалецът качва момичетата на карета и потегля към града. Тогава Сантис казва, че пръстенът всъщност е в джоба на приятеля му. Двамата отново кръстосват шпаги и Казанова сериозно ранява Сантис (който по-късно се възстановява и е осъден на затвор за измама).

Джакомо бързо си събира багажа, отбива се при мадам Д’Урфе, за да й каже да даде парите и бижутата на Коста, който да му ги донесе в Аугсбург, и на сутринта напуска Париж. В Страсбург той отново среща госпожица Дезармоа, която го запознава с красивата танцьорка Катерина Рено. Казанова си спомня, че я е виждал в Дрезден, където е била любовница на управителя на конюшните на курфюрста в Саксония. Джакомо веднага я кани да отиде с него в Аугсбург, където ще живее с него като официална любовница. Тя с радост се съгласява и двамата потеглят.

Скоро обаче танцьорката започва да му досажда.

Когато се напие, тя става твърде страстна дори за него и той е принуден да я моли да се въздържа.

В Аугсбург Джакомо наема хубава малка къща, където двамата се настаняват. Тъй като никой не му се обажда във връзка с конференцията, Казанова отива за няколко дни в Мюнхен заедно с Катерина. Поради липса на други развлечения той се отдава на хазарт. Ала градът е известен със своите комарджии. Джакомо играе на карти срещу знаменития професионалист Джузепе Афлизио и загубва много пари. Понеже не е получил никакви средства от мадам Д’Урфе, той е принуден да заложи бижута на стойност четирийсет хиляди франка 158 158 40 000 франка — почти 119 000 английски лири. — Бел.а. , които така и не си връща. После установява, че се е заразил с гонорея от Катерина, която явно е преценил погрешно. Дори съпругата на саксонския курфюрст знае каква е репутацията й предупреждава Казанова, че докато го няма, Катерина забавлява други мъже в къщата им. Тогава Джакомо решава да се върне в Аугсбург и да я остави в Мюнхен (при Дезармоа, където тя веднага се настанява). Междувременно отива на лекар, който му препоръчва бани и масажи с живак. Състоянието му се влошава, тъй като в слабините му се появяват тумори. По време на операцията обаче лекарят срязва артерия и Казанова едва остава жив.

През този месец на изпитания Джакомо разбира, че Коста е избягал от Париж с всичките пари и скъпоценности, които му дава мадам Д’Урфе. Джакомо подозира (и с право), че и Ледук тихомълком го краде. За щастие покровителката му изпраща банкова гаранция за петдесет хиляди франка 159 159 50 000 франка — около 150 000 английски лири. — Бел.а. и това го спасява от финансова катастрофа.

В същото време става ясно, че планираната конференция в Аугсбург няма да се състои, тъй като отношенията между Англия и Прусия се влошават. Казанова решава да обърне повече внимание на здравето си и благодарение на грижите на отлична готвачка, бързо се възстановява. Той поглъща такива огромни количества храна, че хазяинът му се опасява да не умре от преяждане. Лекарят също го предупреждава да бъде по-умерен в храненето. Джакомо обаче продължава в същия дух и скоро се чувства достатъчно добре, за да се отдаде на плътски удоволствия. Той прелъстява и готвачката, и дъщерята на хазяина си. При едно посещение в театъра открива сред артистите свой стар познат — Доменико Баси, с когото преди години учи в семинарията „Сан Чиприано“. Баси е захвърлил расото, за да стане актьор, но семейството му, както и цялата трупа, едва свързват двата края. С присъщата си щедрост Джакомо организира няколко благотворителни представления и дори им дава още пари, с които да излязат от тежкото си финансово положение. Накрая си устройва малка оргия с Баси, съпругата му, тринайсетгодишната им дъщеря, още двама членове на трупата, след което изсипва кесията си на масата, за да се поделят парите.