Дерек Паркър - Казанова

Джакомо я пита къде може да намери балетмайстор от операта в Торино. В този момент миг влиза клиент, който иска да си купи копринени чорапи. Мъжът се оказва Луи Дюпре, известен балетист, когото Казанова е видял в Париж през 1750 г. Той се е оттеглил от сцената и дава частни уроци. Райберти вече е споменал на Дюпре за кавалер Сенгал. Дюпре казва, че с удоволствие ще обучава Мария, стига да има талант. След няколко дни тя отива на урок и Джакомо се уверява, че ще стане добра балерина, след което предплаща на Дюпре уроците за три месеца.

Гледката в балетната зала е доста забавна. Казанова с любопитство наблюдава момчетата и момичетата, облечени в костюми за упражнения, както и техните натруфени с пелерини и маншони майки. Вниманието му е привлечено от висока и грациозна девойка с благородна осанка и решава да попита една красива жена коя е тя. Жената се оказва собствената й майка, вдовица от Лука. В този момент момичето на име Агата се приближава до тях да поиска кърпичка, за да избърше лицето си, и тя с удоволствие ги запознава. Казанова й предлага своята — бяла и напарфюмирана с розово масло — и пита дали може да я посети. Девойката се съгласява, но само в присъствието на мадам Дюпре. Властите в Торино строго следят за морала на младите.

Както и преди, Казанова се утешава с превъзходната храна в града и наема добър готвач, който му поднася великолепни ястия и най-отбраните вина в страната. Той обаче редовно посещава уроците по балет и не след дълго установява, че отчаяно е влюбен в Агата. Под предлог, че носи на мадам Дюпре подаръци, Казанова успява два пъти да остане насаме с момичето. Но времето е твърде кратко, за да я омае, пък и трябва да уважава нейната добродетелност. От друга страна, Агата разбира за връзката му с Ла Кортичели и не желае да бъде втора след нея. Неочаквано Казанова е принуден да напусне Торино и това слага край на похожденията му. Случаят е само загатнат в спомените му, но по всичко изглежда, че е свързан с познанството му с графиня Дьо Сен Жил, една от видните личности в града. Тя се привързва към Мария и ревностно я брани, когато Джакомо разбира, че девойката продължава да спи с всеки срещнат. Графинята разговаря с Казанова и го пита какви са намеренията му към момичето. Той отговаря, че вече не се интересува от нея. След ден-два из Торино е разпространен донос за отношенията му с Мария и мадам Д’Урфе. Това не го притеснява особено, защото текстът е неграмотно написан. Казанова обаче признава, че заминава от Торино малко след като историята плъзва из града. В действителност Джакомо е изгонен от началника на полицията, граф Д’Алие, близък приятел на Дьо Сен Жил, по неясни причини.

Най-после Казанова си тръгва след тъжна раздяла с Агата, наема нов слуга на име Клермон и прекарва известно време в Милано по време на карнавала през февруари 1763 г. Там Джакомо гостува на граф Джузепе Атендоло-Болонини, с когото се е запознал в Торино. Къщата на графа е малка и бедно обзаведена, а ястията приготвя една от камериерките на съпругата му. Казанова има изискан вкус, но не това го интересува. Както обикновено, той предпочита да отседне в хотел, пък и графинята изобщо не го привлича, тъй като е студена и неприветлива. Джакомо се утешава донякъде, когато на сцената на местния театър вижда старата си любов Тереза. Тя е напуснала съпруга си Парези и отново се хвърля в обятията му, сякаш никога не са се разделяли. Той подновява и познанството си със сина им Чезарино.

Казанова се забавлява на карнавала с присъщото си въодушевление. Харчи щедро за новите си приятели, докато е гост на графа. Веднъж дори приготвя красиви бални костюми за петима от тях. Той купува скъпи дрехи — жилетки и жакети за мъжете, фина коприна, кадифе, батиста, сатен и други платове за жените. После тайно срязва дрехите и нарежда на един шивач да съшие парчетата с екзотични платове. Петимата се появяват на бала като просяци в дрипи, молещи за милостиня. Костюмите им предизвикват истинска сензация — такова, разбира се, е намерението на Казанова. За всички става ясно колко много струва да разкъсаш скъпи нови дрехи и после да ги съшиеш с още по-ефектни платове. Самият Казанова отива облечен като Пиеро и е възхитен от ефекта, който е постигнал. Шивачът на костюмите е сгоден за красива млада жена на име Дзеновия, с която Джакомо се забавлява в нощта след бала.

След като карнавалът приключва, Казанова се озовава в замъка на Паоло Атендоло-Болонини (брат на Джузепе), който се намира в Сан Анджело край Милано. Макар и масивна, постройката е полуразрушена и неуютна. Стените са напукани, стълбите нямат перила, прозорците на спалните са изпочупени, а в гредите зеят огромни дупки, в които птици са свили гнезда. Граф Амброзио (както е известен Паоло) посреща гостите си на парадния вход, чиято врата е широко отворена не в знак на гостоприемство, а защото е строшена и не може да се затвори. Казанова се настанява в малко по-удобните стаи на Сфорца, другия брат на графа, който по това време отбива военната си служба. Слугата на Джакомо роптае, че няма скрин за вещите им, нито дори ключалка на вратата. Джакомо повдига въпроса пред графа, който отговаря, че в Сан Анджело няма крадци, но че ако той настоява, ще повика ключар да постави ключалка. Той уверява Казанова, че не бива да се притеснява, тъй като и спалнята на сестрите на жена му (а тя е до неговата) също не се заключва. Когато разбира това, Джакомо решава да не ползва услугите на ключар.