По време на обяда с двете жени към Джакомо се приближава млад френски офицер от френския гарнизон и пита дали може да седне при тях. Той е напудрено, високомерно конте и Казанова мигновено изпитва неприязън към него. Офицерът го упреква, че не е представил двете жени на принца и това го вбесява. Не е ясно дали офицерът действа като сводник на Оноре, но им урежда да вечерят в двореца. Казанова недоумява, че младият мъж е упълномощен да организира такава покана, но след петнайсет минути той се връща с кралската заповед. Джакомо заявява, че не могат да вечерят с принца, защото трябва да се възползват от благоприятния вятър и незабавно да отпътуват. Разочарован, офицерът си отива, но отново се връща, за да съобщи, че принцът е заинтригуван от двете красавици и че до четвърт час ще бъде при тях. Както винаги съобразителен, Казанова казва, че в такъв случай се налага да отиде до кораба, за да донесе превъзходен пастет, който Негово височество ще хареса. Дамите трябва да го придружат, за да се преоблекат в по-подходящи тоалети. Офицерът също тръгва с тях. Щом се качват на борда, Джакомо нарежда на капитана незабавно да отплава, макар че Гаетано и Пасано са още на брега. Когато вдигат котва, офицерът се втрещява, притеснен какво ще каже на принца, и скача в лодката, с която са дошли.
Пътниците пристигат първо в Антиб. Там Казанова наема стаи, поръчва да разтоварят каретата и багажа и се нахранва добре. Анета си ляга. Джакомо напомня на мадмоазел Крозен за обещанието й и я завежда в леглото си. На сутринта тя изразява задоволството си, че не са се любили, преди да е приела предложението на младия си ухажор, който едва ли може да я задоволи като Казанова. Той приема комплимента с присъщата си невъзмутимост, а после всички слизат да закусят. Появяват се Пасано и Гаетано, които са яздили чак от Ментон. Гаетано непрекъснато се оплаква, тъй като се е натъртил от седлото, а и през цялото време се е чувствал зле. Дори любезният разговор с принца се превръща в жалък фарс. Когато Негово височество го пита какви са отношенията между Казанова и мадмоазел Крозен, Гаетано отговаря, че тя е cuisine (кухня) вместо cousine (братовчедка).
Казанова поема към Марсилия, отчаяно влюбен в мадмоазел Крозен. По време на пътуването (разстоянието е 165 километра) спират четири пъти, за да може Джакомо да прекара няколко нощи повече с нея.
* * *
В Марсилия Казанова изпраща брат си и Пасано в „Тринайсетте кантона“, известна швейцарска гостоприемница в града, където от няколко седмици е отседнала мадам Д’Урфе и с нетърпение очаква пристигането му. Джакомо се заема да настани двете млади жени, оставяйки неохотно мадмоазел Крозен в къщата на мадам Одибер — порядъчна дама, която преди няколко години се е грижила за Розали. Там тя ще чака годеника си. Казанова завежда Марколина в друга къща, където Розали също е пребивавала известно време, и й дава хиляда дуката, за да се върне във Венеция.
В „Тринайсетте кантона“ наивната мадам Д’Урфе го посреща притеснено. В спомените си той споделя разговора си с нея с известна доза срам заради „абсурдността на аргументите на горката жена, която е влюбена в най-измамната и химерична доктрина“, както и заради лъжите, „в които нямаше зрънце истина. Отдаден на разврат и влюбен в живота, който водех, аз се възползвах от заблудите на жена, която ако не от мен, щеше да бъде излъгана от друг. Аз бях предпочетеният и в същото време се забавлявах.“ 166 166 Спомени, 9, III, 48. — Бел.а.
Маркизата е много щастлива, когато разбира, че Кверилинт е освободен от затвора и е на разположение (Пасано, разбира се, макар и старателно, е недостатъчно подготвен за своята роля). Тя е приготвила подаръци за видния розенкройцер — седем пакета, съдържащи метала, управляван от една от планетите, и съответните седемкаратови скъпоценни камъни: диамант, рубин, изумруд, сапфир, хризолит, топаз и опал. Първата мисъл на Казанова е да запази за себе си това съкровище и да не го дава на Пасано. Той го слага в специално „осветена“ кутия, която в присъствието на маркизата хвърля в морето (разбира се, след като в последния момент я заменя с друга).
В това време мнимият Кверилинт и Гаетано редовно вечерят с мадам Д’Урфе. Пасано няма представа какво да отговори на умозрителните, спиритически въпроси, които тя му задава, и мънка несвързано. Той е предупреден да не се напива, за да не провали играта. Гаетано не знае какво става, тъй че мадам Д’Урфе го мисли за глупак и накрая стига до извода, че е малоумен. Джакомо обяснява, че го е довел, за да всели духа на вълшебник в него и да стане баща на получовешко, полупризрачно същество.
Читать дальше