„Англичанин, който иска да пусне една вода, не отива в нечий вход или уличка, или в двора си, както правим у нас“ — казва Мартинели. „Те обръщат с лице към улицата и пикаят там. Но хората в минаващите карети ги виждат, и мисля, че това също е лошо“ — отбелязва Казанова. Мартинели явно е свикнал с английските навици и възразява: „Кой казва на хората в каретите, че трябва да гледат?“ 180 180 Пак там, 9, X, 253. — Бел.а.
Някои от развлеченията, които англичаните харесват, са непривлекателни като маниерите им. Джакомо смята, че боят с юмруци, по време на който зрителите залагат кой ще умре от раните си, е варварство. Мартинели обяснява, че това е позволено, стига да са направени залози — боят за развлечение е незаконен и се разрешава заради възможността за печалба. Боят с петли също не се нрави на Джакомо. Граф Пемброук се гордее с петела си, победител в над трийсет борби със стоманени шипове, прикрепени за ноктите му.
Когато човек знае къде да отиде и какво да прави, Лондон предлага плътски развлечения като всеки друг цивилизован град в Европа. Казанова обича да посещава баните в Ковънт Гардън, където ходи, „за да се изкъпя, да вечерям и да спя с проститутка по избор“. 181 181 Пак там, 9, VII, 173. — Бел.а.
Те са изключително удобни, макар да не са евтини — шест гвинеи — почти 425 сегашни английски лири. Нищо чудно, че Бозуел предпочита момичетата, които се продават под колоните на Ковънт Гардън или в не толкова скъпите бордеи на Кингс Плейс край Пел Мел.
Винченцо Мартинели се оказва не толкова приятел, колкото желан познат на Казанова, който го представя на д-р Матю Мати, директор на Британския музей. Той пък на свой ред го запознава с д-р Джонсън, с когото обсъждат етимологията (известният „Речник“ вече е публикуван). С Бозуел явно не се срещат в Лондон, макар че може би по-късно се виждат случайно.
* * *
Веднага щом Джакомо се връща в дома си в онази първа нощ в Лондон, идва Тереза, най-после готова да го посрещне както подобава. Той забелязва промяната в характера й и съвсем не е щастлив от това. Тя се държи студено с него и не е особено доволна от Джузепе, когото иска да нарича Джоузеф. Той ще стане известен като „господин Корнелис“ („По-добре да си го запиша, за да не го забравя“ — казва Казанова с ирония, на която Тереза не обръща внимание). Тя възнамерява синът й да учи счетоводство и да управлява делата й. Момчето излиза от стаята и Тереза споделя с Казанова, че той е зле възпитан и лошо образован, за разлика от Софи, осемгодишната им дъщеря, която получава най-доброто образование, което може да се купи с пари. Софи може да свири на клавесин, да си акомпанира на китара, когато пее, и танцува с очарователна грациозност. Момичето не знае нищо за баща си и Казанова трябва много да се старае, за да установи контакт с нея. Джакомо така и не я опознава.
Тереза организира последния си бал за годината, но за съжаление не може да му даде билет — „безплатният списък“ е само за благородници. Но Казанова е добре дошъл да гледа. Ако някой го попита кой е, тя ще обясни, че е човекът, довел сина й от Париж в Лондон. Кавалер дьо Сенгал не остава доволен, но греши, като мисли, че Тереза е неблагодарна. Скоро след това, когато получава писмо от Пасано, който я моли да свидетелства за поквареността на Казанова, тя отговаря, че е видяла „само доброта, благородство и приятелство от мосю Дьо Казанова“ и го смята за „човек на честта и неподкупността, чиито действия към мен (и не се съмнявам, към целия свят) са на почтен човек“. 182 182 Charles Samaran, Jaques Casanova, p. 222. — Бел.а.
Трудно е да се обясни хладното й държане — вероятно заради репутацията на Казанова тя е имала чувството, че доброто й име ще бъде опетнено пред хората, които забавлява и от чието покровителство зависи.
Джакомо решава да стане известен в Лондон. Той има няколко препоръчителни писма — за синьор Джовани Дзукато, венецианския дипломатически представител, който е изключително надменен и се изсмива подигравателно, когато Казанова се обръща към него, за да го представлява в съда. Дзукато очевидно знае, че Джакомо е persona non grata във Венеция, и вероятно получава указания да не му помага. Но френският посланик Клод Рение, граф дьо Гуерши, го посреща дружелюбно и една сутрин го представя (той е издокаран с хубави дрехи, с всичките си пръстени и часовници и с ордена си на аленочервена панделка) в двореца на кратък разговор с крал Джордж III (чийто глас е толкова тих, че Джакомо няма представа какво му е казал) и кралица Шарлот, с която леко флиртува. Казанова е доволен, че венецианският дипломат присъства, а Дзукато е объркан, когато техни величества го поздравяват като кавалер дьо Сенгал.
Читать дальше