Дерек Паркър - Казанова

Момичетата се надяват, че майка им ще го склони, но той и на нея казва същото. Тя се възмущава, или поне се преструва. Съпругът й е бил благородник и те заслужават уважението, което им се полага по рождение. Джакомо отговаря, че в такъв случай ще ги уважи, като напусне дома им. Ако фрау фон Швихелд иска пари, той трябва да притежава една от дъщерите й. Тя възразява, че няма какво да ядат и скоро ще ги арестуват… Казанова е готов да помогне — донякъде — и дава на съдия-изпълнителя двайсет лири — стойността на непосредствения дълг. Освен това поръчва да им донесат хубава вечеря. Но не е готов на повече щедрост, без да получи наградата, която иска. Дори заплашва, че ако не му дадат едно от момичетата, ще си вземе обратно двайсетте лири. Майката отговаря, че дъщерите й никога няма да станат проститутки. Казанова смята това за похвално и добавя, че ще им пее хвалебствени песни из Лондон като образци на добродетелта и ще харчи парите си другаде. После всички сядат да вечерят. Жените изпиват шест бутилки вино и се напиват безпаметно. Джакомо не се възползва от това и си отива.

На другия ден семейството отново отказва да се съгласи с условието му и той си взима парите. Вечерта четири от сестрите отиват в дома му и му съобщават, че майка им е арестувана и че няма къде да спят. Казанова им предлага легла. През нощта Фреин, най-голямата, влиза в стаята му и ляга при него. „Тя ми позволи да правя каквото искам — спомня си той, — и това беше всичко. Не ме удостои с една-единствена целувка. Удоволствието продължи не повече от четвърт час.“ Джакомо й дава двайсет лири и й казва, че всички трябва да си тръгнат рано на другата сутрин. „Не съм доволен от теб. Вместо да се отдадеш на любовта, ти проституираш. Засрами се!“ 187 187 Спомени, 10, I, 11. — Бел.а.

На разсъмване в стаята му влиза втората сестра, Виктория, и е толкова отзивчива, че Казанова остава доволен и също й дава двайсет лири. След няколко часа се появява майка им, благодари му и се преструва, че не знае как са спечелени парите. Семейството остава известно време в къщата му и дъщерите без угризения се редуват в леглото на Джакомо, а майка им приема положението с въодушевление.

Няколко изключително приятни седмици Казанова се наслаждава на новия си харем. Купува на момичетата великолепни дрехи и ги води на езда в парка. Той се грижи да са подобаващо издокарани и настоява да присъства на пробите. Джакомо показва девойките на приятелите си, много от които (включително Пемброук) правят неуспешни опити да ги съблазнят. Любимката на Казанова е най-малката сестра — Габриела. Той дори смята да се ожени за нея, макар в „Спомени“ да пише, че обича момичетата „като баща“ и „мисълта, че се любих с тях не пречеше на чувствата ми, тъй като не мога да разбера как може един баща нежно да обича очарователната си дъщеря, без поне веднъж да е спал с нея“. Разсъждавайки по този въпрос, Джакомо стига до заключението, че умът и половите органи са неразделно свързани.

С обичайната си щедрост и безгрижие той харчи свободно за ятото си любовници — „моите момичета“, както ги нарича. Августа, третата дъщеря, му е отнета от Пемброук. Той написва договор (Казанова е свидетел), с който й осигурява петдесет гвинеи месечно в продължение на три години, за да му бъде любовница. После друга от сестрите избягва с любовник и Джакомо остава само с три — любимката му Габриела, Виктория и Хиполита. Последните две го смятат за свой съпруг. Казанова прави всичко, за да живеят добре — купува им дрехи, бельо и подаръци и накрая разбира, че се е разорил. Той продава диамантите и другите скъпоценни камъни. Остава му само онова, което е на него. Майката на любовниците му се възползва от момента, за да заяви, че ще заведе семейството си обратно в Хановер. Тя го поставя пред fait accompli — местата им са запазени и след три дни те тръгват на път, оставяйки го неутешим, както винаги, когато е загубил очарователна любовница. Три дни той не приема никого и не става от леглото, потънал в печал.

Сетне прави оценка на положението. Не е плащал на слугите си един месец и дължи на търговеца на вино и на другите доставчици много пари. Джакомо продава кутиите си за емфие, всичките джобни часовници, повечето си дрехи — два сандъка — и след като изплаща дълговете си, остава само с осемдесет гвинеи — 6000 сегашни лири. Той напуска къщата в Пел Мел и наема жилище на Грийк Стрийт, задържа само един слуга, чернокожия Джарба, и пише писмо на сенатора Брагадино, молейки за помощ.