Дерек Паркър - Казанова

Пет-шест седмици след първата си аудиенция Казанова получава вестта, че Негово величество с удоволствие ще го назначи за учител в ново кадетско училище, което макар в момента да се помещава в кралските конюшни, скоро ще бъде преместено в хубава, строена по поръчка сграда. Учениците му ще бъдат избрани сред най-добрите момчета. Казват му, че длъжността е престижна и ще получи голяма заплата, жилище и отделно пари за дрехи. Джакомо решава да проучи въпроса. Той вижда, че кадетите са дванайсет-тринайсетгодишни нечистоплътни хлапета, които приличат на селянчета и са настанени в мръсни стаи с неудобни легла и потрошени мебели, а учителите им приличат по-скоро на слуги. Точно когато се готви да напусне възмутен, пристига Фридрих Велики. Кралят го поглежда изпитателно — сред мръсотията и калта Казанова блести с хубавия си жакет и инкрустирания със скъпоценни камъни орден — и порицава кадетите за състоянието на едно от нощните гърнета. Казанова се извинява и отказва предложената му длъжност.

Без някаква особена причина Джакомо решава да отиде в Русия и си наема нов слуга — беден млад мъж на име Франц Ламберт, който се появява в гостоприемницата на мадам Руфин и проси милостиня. Казанова веднага го харесва и макар че Ламберт се оказва изпечен лъжец, говори лошо френски и е неграмотен, решава да го вземе със себе си в Русия. Те потеглят за Митау с препоръчително писмо за Великия канцлер и пристигат там само с три дуката — около деветдесет английски лири. Джакомо инстинктивно ги слага като бакшиш в чинийката на красива прислужница в дома на Великия канцлер. След няколко часа, чул, че той очевидно е заможен човек, щом дава бакшиш от три дуката, при него идва евреин и му предлага пари срещу менителница за един банкер в Санкт Петербург.

Казанова приема парите, добавя към тях още като възнаграждение за съвета, който дава на херцог Кърланд, Ернст фон Бирон, за местната икономика, и продължава пътешествието си. На 21 декември 1764 г. той и Ламберт пристигат в Санкт Петербург. Те се настаняват в жилище на „Милионная“, широка улица, водеща към Зимния дворец, щастливи да се сгреят пред огромната камина, която поддържа приятна топлина в стаите. Казанова излиза навън, където по заледените улици лудешки препускат шейни, карани от селяни, които возят пътници навсякъде за една-две копейки, и е възхитен от огромния град, един от най-красивите в Европа. Река Нева е по-голяма от Сена и по-оживена дори от Темза и гледката към Петропавловската крепост, остров Василий и Адмиралтейството е великолепна. Водите й са чисти и прозрачни и е абсолютно безопасно да гребнеш с шепа и да пиеш, докато плаваш с лодка.

През първата вечер в Санкт Петербург Казанова отива на бал в Зимния дворец. Той е изумен, когато вижда сред присъстващите Екатерина Велика. Тя се разхожда сред хората с евтино домино на лицето, вероятно за да подслушва разговорите им и да провери какво е общественото мнение.

Малко по-късно вниманието му е привлечено от женски глас, който му се струва познат. Дамата маха маската си и Джакомо вижда млада жена, с която е имал връзка преди седем години в Париж, мадам Барет, продавачка на чорапи на ъгъла на Ру Сен-Оноре. Тя му казва, че е дошла в Русия с пътуваща трупа, която представя комични опери, и че използва името Лангладе и доскоро е била любовница на полския посланик, граф Францишек Рзевуски. Мадам Барет е щастлива да се върне в обятията на Казанова, поне докато получи по-изгодно предложение от руския генерал граф Яков Брюс (който двайсет години по-късно става губернатор на Москва).

Джакомо е очарован от светския живот в Санкт Петербург. Както обикновено, той съумява да се запознае с интересни личности като английския дипломатически представител в града, сър Джордж Макартни, който има нещастието да обезчести една от придворните дами на императрицата и предстои да бъде отзован в Лондон, Адам Василиевич Олсувиев, интелектуалец, чревоугодник и личен съветник на Екатерина Велика, Григорий Николаевич Теплов, секретар на императрицата, който е заобиколен от красиви младежи и му е представен като човека, удушил Петър III, и Пьотр Иванович Мелисино, експерт по оръжията и голям женкар. Не толкова видни, но не по-малко интересни са прочутият италиански кастрат Бартоломео Путини, чиято любовница е красивата дъщеря на дворцовия церемониалмайстор (и по-късно става принцеса), и Степан Степанович Зиновиев, двайсет и четири годишен офицер, който започва кариера в дипломацията и през 1773 г. ще бъде назначен за руски посланик в Мадрид.