Дерек Паркър - Казанова

Целият град говори за случката. Томатис надава вой за отмъщение, но не е ясно кой кого всъщност е обидил и кралят отказва да вземе страна в спора (макар да е непопулярен, Браники е приятел на Станислас Август). След няколко дни Казанова отива в театъра и сяда в ложата на краля. Възхитен от друга, нова млада балерина, Тереза Касачи от Торино, той отива в гримьорната й, за да поднесе почитанията си. Точно когато се готви да отвори вратата, Джакомо вижда, че граф Браники влиза в ложата на Бинети. Но когато Казанова целува за поздрав Касачи, графът нахлува и го обвинява, че е прелъстил любовницата му. Джакомо отказва да бъде предизвикан и Браники го нарича страхливец.

На другия ден Казанова пише писмо на Браники, предизвиквайки го на дуел. Поканата е приета, пистолетите са избрани и след като се наслаждава на вкусен обяд и превъзходно бургундско вино, Джакомо застава пред съперника си в градина край Вола, село на около половин километър от града. Графът пада и е отнесен в близката гостилница, очевидно смъртно ранен. Казанова също е ранен в ръката. Той намира убежище в един манастир, където хирург изважда куршума, оставяйки ужасна рана. Манастирът е обкръжен от войници, за да го пазят от привържениците на Браники. Противници на графа изпращат на Джакомо пари в брой, възлизащи на четири хиляди дуката — около 140 хиляди английски лири. Той ги връща (като почти веднага съжалява за постъпката си). Но остава доволен, когато получава писмо от краля, който го уверява, че дори Браники да умре, Казанова ще бъде оправдан.

Раната загноява и лекарите са на мнение, че може и да отрежат ръката му. Джакомо не им позволява и се оказва прав, защото раната заздравява. Той се явява в двореца с превързана ръка. Кралят го пита какво се е случило и Казанова отговаря, че страда от ревматизъм. Станислас го съветва да се пази, за да не го хване отново. Междувременно Браники всеки ден изпраща хора да питат за здравето на Джакомо, макар да е много по-сериозно ранен. Графът остава на легло шест седмици и известно време животът му е в опасност. Казанова го посещава и е приет дружелюбно. Разговорът им е изпълнен с „весели и интересни забележки“. 196 196 Пак там, 10, VIII, 196. — Бел.а. Джакомо разказва историята за дуела седмици наред, сетне два месеца си почива сред природата.

Когато се връща във Варшава, настроенията са съвсем различни. Носят се слухове за начина му на живот, за склонността му към хазарт и за нечестността му. Дори се предполага, че в Париж е обесено негово чучело, защото е избягал с печалбата от лотарията. Нещо повече, говори се, че е бил актьор в Италия и следователно не е достоен за вниманието на никой благородник. Всичко това е лъжа, но така или иначе Казанова получава писмо от краля, който му заповядва до седмица да напусне Варшава. Джакомо му отговоря гневно, признавайки, че е готов да напусне града, но без да върне дълговете си. На другия ден кралят му известява, че единствената причина, поради която го гони, е да го спаси от ръцете на врагове и прилага нареждане за 1000 дуката. Казанова изплаща дълговете си и заминава за Вроцлав, а после за Дрезден, където наема апартамент в гостоприемница на централния площад.

В Дрезден, през юли 1766 г., той се среща с майка си, брат си Джовани и сестра си Мария, вече омъжена за дворцов музикант. Джакомо прекарва спокойни пет месеца там с нова любовница — Матон, момиче, с което се запознава във Вроцлав, и успява да убеди да дойде с него в Дрезден. Макар да разполага с малко средства, той я обсипва с подаръци. За съжаление тя не само му слага рога с млад офицер, но и го заразява с гонорея. Казанова я изгонва и се премества в къщата на майка си. Скоро той чува, че Матон е заразила не само офицера, но и други млади мъже.

Казанова оздравява изненадващо бързо, спечелва 400 дуката на карти и отива в Лайпциг за септемврийския панаир. Там среща красива жена на име Кастел-Бажак, която познава от Лондон и Париж и която се преструва на съпруга на авантюриста маркиз Кастел-Бажак. Тя казва на Джакомо, че е оставила любовника си заради граф Дьо Шверин, изпечен мошеник, който е в затвора и няма пукнат грош. Казанова й предлага да я вземе със себе си в Дрезден и Кастел-Бажак с удоволствие приема. За момента тя не може да го възнагради, защото Шверин я е заразил, с венерическа болест, пък и Джакомо не се е възстановил напълно. Те се връщат в Дрезден, грижат се един за друг, докато оздравяват, а после се отдават на любовни игри.

Казанова решава да отиде в Португалия и обещава en route (по пътя) да придружи любовницата си до Монпелие, родния й град, където има роднини, които да се грижат за нея. Те потеглят в средата на декември, спират в Прага за четири дни и пристигат във Виена на Коледа. Там се настаняват в съседни стаи в сравнително евтина гостоприемница, тъй като вече са останали съвсем малко пари, и се представят като „кавалер Сенгал“ и „мадмоазел Блазен, модистка“. В осем часа сутринта, докато закусват, нахлуват двама полицаи и ги питат как се казват. Ако Джакомо не е съпруг на мадмоазел Блазен, тя трябва да напусне Виена до двайсет и четири часа. Леглото му е оправено и е ясно, че двамата са спали заедно. Вечерта гостилничарят иска да се увери, че мадмоазел Блазен ще спи в стаята си. Те решават, че Виена не е гостоприемен град, но пренебрегват местните разпоредби и вечерят и спят заедно през всичките четири нощи, които прекарват там.