Дерек Паркър - Казанова

Казанова е възхитен от Екатерина. Тя е очарователна, достъпна, любознателна, красива, непринудена, интелигентна, непретенциозна и почти героично скромна. Императрицата очевидно го смята за интересен, защото когато след няколко дни отново го вижда в градината, изпраща офицер да го доведе при нея. Този път го разпитва за Венеция, за публичните представления там, за Грегорианския календар (той предлага Русия да го възприеме) и за Петър Велики. Седмица по-късно те пак обсъждат календара и Екатерина показва познания по въпроса, които карат Джакомо да подозира, че е чела специално, за да спори с него. Двамата се връщат на темата по време на четвъртата си среща, този път в двореца. Макар че не успява да я убеди във възгледите си, Казанова е смаян от нея като пример за модерен владетел.

Времето, прекарано в Санкт Петербург, е неприятно в едно отношение. От известно време Джакомо страда от хемороиди и състоянието му внезапно се влошава. Болката става почти непоносима и той е принуден да се замисли за операция (неприятна, когато е без упойка). Хирургът, с когото се съветва, го убеждава, че операция не е необходима и че силната болка ще премине с времето. Така и става, макар че проблемът се появява с повече или по-малко усложнения до края на живота му.

Казанова се приготвя да напусне Русия и е принуден да обмисли проблема със Зайре. Той не може да я вземе със себе си и макар че не е сред фаворитките му, е привързан към нея, защото му е служила добре. Тя е съгласна да принадлежи на онзи, който Джакомо определи. За щастие сред познатите му има петдесет и шест годишен архитект, който харесва Зайре и с удоволствие я взима срещу сто рубли. Казанова настоява да даде парите на баща й. По-късно научава, че тя е останала при новия си господар до смъртта му.

Казанова не напуска Русия сам. Той пътува с актриса на име Валвил, с която се запознава една вечер в театъра. Джакомо веднага я харесва, разбира, че тя иска да замине на запад и й предлага място в специалната си карета спалня. Ла Валвил веднага приема поканата и без да губи време, му става любовница, за да бъде сигурна, че той няма да промени решението си. Месец по-късно те напускат града в голямата карета с удобен дюшек и завивки, след единайсет дни пристигат в Кьонингсбург и се разделят след изключително приятно пътуване. „Бяхме любовници — пише Казанова — само защото не отдавахме значение на любовта; но изпитвахме най-искрено приятелство един към друг.“ 195 195 Пак там, 10, VII, 157 — 158. — Бел.а.

В Кьонингсбург Джакомо продава каретата спалня, потегля с пощенска кола с четирима други пътници на шестдневно пътешествие до Варшава, където пристига на 10 октомври 1765 г. Сър Джордж Макартни му е дал няколко препоръчителни писма и той се надява да получи работа в двореца. Казанова няма пари, а редовната издръжка от сенатора Брагадино, с която си позволява да пътува из Европа, не е голяма. Джакомо е свикнал да харчи много повече.

Отначало възможностите във Варшава изглеждат добри. Казанова е посрещнат радушно от неколцина благородници. Крал Станислас Август се среща с него неофициално, сяда от дясната му страна и го кани да посещава редовно двореца. За месец кралят прави на Казанова подарък от двеста дуката (7000 английски лири) без определена причина, освен че го смята за приятен събеседник.

След шест месеца се появява стара приятелка — Ана Бинети. Тя пътува от Виена за Санкт Петербург със съпруга си и партньора си. Кралят е чувал за нея и незабавно предлага хиляда дуката за специално изпълнение. Организирана е прекрасна вечер на балета и тя и партньорът й, Карл Пик, се представят толкова добре, че граф Карло Томатис, Director de plaisir в двореца, ги ангажира за една година. За съжаление това предизвиква буйната завист на друга балерина, Ла Катай, която дотогава е била фаворитка във Варшава, но има вероятност да бъде изместена от Ла Бинети. Публиката е разделена на две. Враждуващите почитатели поздравяват балерините, които често се появяват на една и съща сцена в една и съща вечер, с еднакво силни одобрителни възгласи и освирквания. Граф Томатис предпочита Катай, въпреки че е сгоден за съперницата й. И макар че Казанова познава отдавна Бинети, би било недипломатично от негова страна да не предпочете Катай.

Ла Бинети е твърдо решена да отмъсти на онези, които смята, че я обиждат, и използва новия си любовник, графът и полковник Ксавиер Браники, приятел на краля. В една февруарска вечер Браники присъства на балет и след изпълнението на Катай отива в ложата й, за да поднесе почитанията си. Граф Томатис е с нея и предполага, че Браники е изоставил Бинети в полза на съперницата й. Полковникът й предлага ръката си и я извежда от театъра. Казанова случайно стои във входа, за да се подслони от снега, и забелязва как качват Катай в каретата на граф Томатис и за своя изненада вижда, че и Браники се качва след нея. Графът протестира и приканва полковника да слезе. Браники заповядва на кочияша да потегли. Томатис му нарежда да спре и кочияшът, естествено, се подчинява на господаря си. Полковникът слиза и заповядва на един кавалерист да удари плесница на Томатис. Графът е твърде стъписан, за да помисли за незабавно отмъщение, качва се в каретата и заминава.