Дерек Паркър - Казанова

Казанова обещава на Шарлот да се грижи за нея. На свой ред тя се заклева във вярност към съпруга си, макар да я е оставил и последните му думи да са били, че ще бъде по-щастлива, ако повече не го види.

Новият приятел на Шарлот дава израз на чувствата си, но не си позволява волности — отчасти несъмнено заради състоянието й, но и защото вижда, че тя все още обича Крозен. След четири дни двамата напускат Спа и заминават за Люксембург, а после за Париж. Шарлот настоява да спи в обятията му всяка нощ и Казанова успява да се въздържа, макар да усеща, че тя не е безразлична към него и че след раждането нещата ще бъдат други.

Париж е много променен, откакто Казанова е бил там за последен път. Градът се е разраснал и се е разпрострял извън крепостните стени. От километри се виждат механизми за издигане на огромни камъни. Разрушени са редица сгради, а на тяхно място са построени нови. Джакомо не среща много познати. Някои от старите му приятели са обеднели, други са забогатели, а трети са изчезнали. За съжаление мадам Д’Урфе и очевидно неизчерпаемите й богатства вече са недостъпни за него, а междувременно животът в Париж значително е поскъпнал.

На 17 октомври Шарлот ражда момче и го кръщава Жак, на Джакомо. Макар че той предлага да се грижи за детето, тя го дава в сиропиталище. Девет дни по-късно Шарлот умира от треска. Казанова седи до безжизненото й тяло, искрено натъжен. В деня на погребението пристига писмо от Дандоло с вестта за кончината на Брагадино. Той е най-щедрият покровител през по-голямата част от живота на Казанова, който го смята за свой баща. В писмото е приложена менителница за хиляда екю 200 200 1000 екю — почти 9000 английски лири. — Бел.а. , написана точно преди смъртта на сенатора. Имението си той завещава на своите наследници, затова не оставя нищо по-значително на осиновения си син.

Следва и трети удар — a lettre de cachet, писмо с кралска заповед (вероятно в резултат от жалбата на племенника на мадам Д’Урфе), в която му нареждат да напусне Париж до два дни, а Франция — до три седмици. На 19 септември 1767 г. Казанова заминава за Испания с няколко препоръчителни писма, с които се надява да си създаде полезни контакти там.

По време на пътуването Джакомо превъзмогва мрачното си настроение, което го гнети след смъртта на Шарлот. Все пак той има пари и още една банкова гаранция за близо 24 000 днешни английски лири 201 201 Както при повечето финансови сделки на Казанова, не е ясно откъде се появява тази банкова гаранция. — Бел.а. . Здравословното му състояние е относително добро и Казанова смята, че ще успее да стигне до Испания. Той прекарва седмица в Бордо, сетне продава каретата си и прекосява Пиринеите на муле, а багажа си натоварва на друго. Джакомо пристига в Памплона, откъдето наема до Мадрид. Отначало пътят е хубав, но докато минава през Кастилия, става все по-неравен. Гостоприемниците са неотоплени и не предлагат храна, така че пътниците са принудени сами да си осигуряват дърва и да си готвят. Казанова прекарва ужасна нощ в Агреда, който се смята за град, но е „феномен на грозотията и мрака“ 202 202 Спомени, 10, XII, 304 — Бел.а. , както той отбелязва. Джакомо не е изненадан, че от скука сестра Мария де Агреда е прекарвала времето си в писане на биографията на Дева Мария. Той е вбесен, тъй като се оказва, че не може да залости стаята си. После научава, че помещенията, в които пребивават чужденци, нямат ключалки, за да може шпионите на Светата инквизиция да влизат по всяко време на денонощието, за да следят какво става вътре — дали гостите ядат месо в ден за пости или пък има мъже и жени, които спят заедно.

Когато Казанова пристига в Мадрид през Puerta de Alcala, една от древните градски порти, вещите му са старателно претърсени за нецензурирани книги, екземплярът му на „Илиада“ е конфискуван (макар по-късно да му го връщат) и запасът му от емфие е изхвърлен на пътя, защото е „прокълнат“. Най-сетне го пускат в града и той наема стаи в хотел. Garni du Cafe Francaise предлага известни удобства, но не е отоплен. В града духа пронизващ вятър и през зимата испанците ходят увити в дебели наметала, но, изглежда, не знаят как да сгряват къщите си. Казанова решава проблема, като моли да му изпратят някой занаятчия, който по негови указания му прави печка с дълга тръба, изкарана през един от прозорците.

Както отбелязва в спомените си, Джакомо не харесва испанците. Те мразят чужденците само защото не са имали благоразумието да се родят испанци. Освен това са ревниви и жестоки към жените си и непрекъснато ги подозират в неприлично поведение. Жените, от друга страна, са красиви, и често „горящи от желание“. На обществени места — по улиците, в театрите и дори в църквите — те гледат похотливо и всеки, достатъчно смел мъж, не остава разочарован. 203 203 Пак там, 10, XII, 310. — Бел.а.