Дерек Паркър - Казанова

Първият човек, когото Казанова посещава, е председателят на Съвета на Кастилия, граф Д’Аранда, който има неограничени пълномощия в Мадрид. Д’Аранда е изключително неприятен човек, налага строги ограничения, които самият той не спазва, не го е грижа за огромната му непопулярност. Графът разпитва Джакомо по какви причини е пристигнал в Испания. Казанова отговаря, че иска да бъде полезен на управниците. Д’Аранда му обяснява, че за да получи някаква длъжност, първо трябва да се обърне към посланик Алвизи Себастиано Мочениго. Без негова помощ Казанова не може да очаква нищо от испанските власти. Джакомо пояснява, че е persona non grata във Венеция и тогава графът му заявява, че в двореца няма място за него без одобрението на посланика.

Без да храни големи надежди, Казанова отива във венецианското посолство и се представя на секретаря Гаспаро Содерини, който е слисан, че ренегат като него има наглостта да се появи. Джакомо хладнокръвно отговаря, че посланикът едва ли ще го пренебрегне само защото е влязъл в конфликт със Светата инквизиция във Венеция. Още повече, че в Мадрид представлява не Светата инквизиция, а Венецианската република, на която Казанова е поданик. Содерини се изчервява и съветва Джакомо да опише всичко това в писмо до посланика. На другия ден идва граф Мануци, красив млад мъж, който казва, че живее в частната къща на посланика. Графът е изпратен да го уведоми, че Мочениго с радост ще разговаря насаме с него. Мануци знае всичко за Казанова — историята за затворничеството и бягството му от „Оловните стени“. Всъщност той се оказва синът на човека, отговорен за ареста на Джакомо.

Казанова се спогажда с Мануци и това е добре, защото младият мъж се оказва любовник на посланика. Въпреки, че е женен и има две деца, Мочениго е известен с хомосексуалните си наклонности 204 204 През 1773 г. Мочениго е арестуван във Венеция за содомия и е осъден на седем години затвор. — Бел.а. и обожава Мануци. Той заявява, че може да върти посланика на малкия си пръст и съвсем не преувеличава. Това е обществена тайна в Мадрид, където Мочениго обаче се ползва с уважение. Джакомо схваща какво е положението, прегръща сърдечно Мануци и приема поканата му да пият кафе в стаята му на следващата вечер. Младият мъж казва, че ще се погрижи посланикът да присъства. Така и става. Мочениго казва, че не може да приеме открито Казанова, затова ще стори необходимото по по-дискретен начин. Скоро след това сенаторът Дандоло изпраща на посланика писмо, в което е приложена препоръка от друг виден венециански благородник и Казанова е приет в средите на италианските емигранти в Мадрид.

Той е изумен от набожността на хората, които така ревностно възхваляват църквата. Това особено личи в театрите, където по време на представления се чуват викове „Dios!“, което означава, че по улицата минава свещеник. Спектакълът спира, а публиката и актьорите падат на колене и стоят така, докато звънецът, придружаващ процесията, заглъхне. Казанова с изненада отбелязва, че ложите са отворени и имат само перила. Обясняват му, че това е така, за да могат представителите на Светата инквизиция, които седят в голяма ложа срещу сцената, да забележат и най-малкия жест на неприличие сред зрителите. Освен това той скоро разбира, че куртизанките никога не се любят, преди да покрият разпятието с кърпичка и да обърнат към стената иконите с изображенията на светците.

Джакомо установява, че потиснатата чувственост намира израз в религиозните условности. Например инфантът, братът на краля, носи навсякъде със себе си картината „Благословената Дева“ от Рафаел Менгс, чиито прелести са разголени. Според Казанова тази творба не може да бъде гледана, без да предизвиква сладострастие. Същото се отнася и за много други произведения на изкуството. На една от тях, окачена в параклиса на Карера де Сан Джеронимо, Богородица, която кърми младенец, има толкова красиви гърди, че мъжете спират каретите си и влизат в църквата да я гледат. Впоследствие властите разбират какво става и наемат художник, за да нарисува кърпичка върху безсрамно разголените гърди. След това посещението в църквата рязко намалява.

Според Казанова най-забележителната светска демонстрация на сладострастие е фандангото — толкова прелъстителен танц, че е забранен. Д’Аранда издава специални разрешения да се танцува. Джакомо незабавно решава, че трябва да научи фанданго, и тръгва на уроци. С типичната си дързост той проследява красива млада жена до дома й, която вижда да се моли в църквата „Ла Соледад“, потропва на вратата и моли от баща й да му разреши да я заведе на бал. Човекът изобщо не възразява, може би защото не знае нищо за Казанова или просто защото разпознава богатите люде от пръв поглед.