Дерек Паркър - Казанова

Той я сварва в голямата й къща извън града, заобиколена от слуги, как обсипва с ругатни някакъв човек, който й е донесъл неподходяща дантела. Нина взима дантелата, нарязва я на парчета, зашлевява човека с опакото на ръка си, дава му голям бакшиш и го изгонва. После казва на Казанова, че мъжът е шпионин, изпратен от любовника й.

Закуската минава в приятен разговор за Венеция и за баща й Пеланди, един от най-известните лекари шарлатани в града, който някога е продавал чудотворен балсам от сергия на площад „Сан Марко“. Казанова е поканен да я посети отново вечерта след представлението и я заварва да се разхожда полугола в градината със също толкова разсъблечен слуга. Нина приканва Казанова да свали дрехите си, но той отказва (изненадан, че тя не го вълнува сексуално). Докато става време за вечеря, тя му разказва истории от живота си, които са толкова неприлични, че смайват дори него. Нина настоява слугата да остане за вечеря, после го съблича и се отдава на сексуална оргия, „толкова мръсна и отвратителна, че не мога да я опиша“.

Нина е недоволна, защото Казанова не прави никакъв опит да се сближи с нея. Той откровено заявява, че не е възбуден и смята държането й със слугата за отблъскващо. Защо прави любов с такъв грозен и непривлекателен мъж? „Използвам го само като изкуствен член“ — отговаря тя. Джакомо се прибира вкъщи умислен. Самият той неведнъж използва някого за секс без любов, но за пръв път чува от жена, че го прави. На другия ден Казанова отново отива при Нина. Те играят примеро (стара италианска игра на карти) и след вечеря той се включва във „всички любовни лудории, които тя поиска и на които бях способен“.

Джакомо я посещава отново през следващите пет дни и спечелва 200 дублона на карти (13 300 английски лири), като решава, че Нина може да си позволи да ги загуби. Тя му казва, че заминава за Барселона, където стига да желае, може да я посети. После добавя, че Джакомо може да разчита на нея, ако има нужда от пари. Така за пореден път той е възнаграден за уменията си в леглото. Нина му препоръчва хубава гостоприемница и когато пристига в Санта Мария, близо до Плаза де Палацио, Казанова установява, че тя е наредила да се държат добре с него.

Джакомо и Нина обаче не могат да забравят факта, че вече живеят в града, където се намира и любовникът й граф Рикла. Всъщност графът е един от първите хора, с които Казанова се среща в Барселона. Военачалникът го поздравява хладно, но го поканва на вечеря. Двамата не се разбират добре. Рикла е тъжен, потискащо сериозен и крайно необщителен. Джакомо решава, че не трябва да обвинява Нина за желанието й да търси по-интересна компания. Седмица след пристигането му в града тя му изпраща писмо да я посети и той не се поколебава да го стори. Нина казва, че Рикла е бил с нея вечерта и току-що си е тръгнал. Часът е десет. Казанова разговаря с нея и с по-голямата й сестра и после се прибира в гостоприемницата, в която е отседнал. Той отива при Нина няколко вечери винаги по едно и също време, но без да си позволява еротични лудории. Една вечер, докато се връща в гостоприемницата, го спира офицер от Валунската кралска гвардия и го предупреждава да не посещава толкова често и открито любовницата на граф Рикла. Връзката им се обсъжда в кафенетата и Казанова греши, ако смята, че Рикла ще търпи това. Офицерът добавя, че мнозина предишни любовници са се разкайвали, защото са имали големи неприятности. Джакомо му благодари любезно и продължава да посещава Нина. Той не е влюбен в нея и двамата не се отдават на плътски наслади, но тя е забавна и Казанова не вижда причина да престане да я вижда.

Историята е прекратена не поради намеса на любовника на Нина, а заради факта, че една вечер Казанова я заварва да разговаря с най-големия му враг — Джакомо Пасано. Казанова незабавно я предупреждава що за човек е той и тя го изгонва. Пасано, който се надява да й продаде някои от картините си, е разгневен. На следващата вечер, когато Казанова излиза в полунощ от къщата й, го нападат двама мъже. Той ранява единия и побягва, но другият стреля и куршумът минава през ръкава на връхната му дреха. На 16 ноември 1768 г. органите на реда го събуждат в седем часа, арестуват го и конфискуват паспортите му. Гледайки през прозореца на килията, в която е задържан, Казанова вижда Пасано с неколцина офицери. Погледите им се срещат и негодникът се смее.

За процес и дума не става. Джакомо е затворен в килия на Torre de San Juan без изгледи да бъде освободен. За щастие му позволяват да обзаведе удобно килията си и да си купува хубава храна. Дават му и моливи и хартия и през следващите два дни Казанова започва да пише коментар върху историята на венецианското правителство, публикуван през 1676 г. от френския историк Амелот дьо ла Хусае. Историята на републиката разгневява венецианските патриции толкова много, че те решават да затворят Хусае в Бастилията. Казанова се надява, че коментарът му за книгата ще се хареса на венецианците и Светата инквизиция ще го помилва. Творбата му е завършена и публикувана през следващата година. 208 208 Confutazione della Storia del Governo Veneto d’Amelot de la Houssaie. — Бел.а.