Дерек Паркър - Казанова

Една сутрин най-после му казват да се облече и да излезе от килията. Връщат му вещите, включително паспортите, и му казват, че всичко е наред, но трябва да напусне Барселона до три дни, а Каталуния — до осем. Ако съдим по „Спомени“, не му обясняват защо е бил арестуван, но това сигурно е резултат от машинации на Пасано, който очевидно обвинява врага си, че наред с всичко друго е раздавал фалшиви менителници. Радостен, че излиза от затвора, Казанова решава да не обжалва решението на властите и да замине за Франция.

Казанова напуска Барселона и отива в Периньо, град на около 150 километра. По пътя кочияшът му забелязва, че ги преследват трима разбойници, които през нощта се появяват в крайпътната гостилница, където отсяда Джакомо. Убеден, че те са изпратени от Рикла, за да го убият, Казанова тръгва преди зазоряване и пристига жив и здрав в Периньо, а сетне продължава към Нарбон, Безие и Монпелие.

Монпелие много му харесва. Храната — риба или птици — е чудесно сготвена, виното е отлично, а и момичетата са красиви. Казанова решава да прекара приятно тук поне седмица. Пък и в града живее мадам Кастел-Бажак, или мадмоазел Блазен, както я нарича, с която преди две години се разделя във Виена. Тъй като знае, че тя е омъжена за аптекар, Джакомо влиза във всяка дрогерия в града и обсъжда надълго и широко занаята на аптекарите, докато най-сетне попада в магазина, собственост на съпруга на мадмоазел Блазен. Докато двамата разговарят, тя го вижда през прозореца и му изпраща бележка. Казанова се запознава със съпруга й и свекърва й, вечеря няколко пъти с тях и със задоволство установява, че тя е абсолютно щастлива. На практика благополучието й се дължи предимно на неговата помощ.

Четири дни по-късно Джакомо отива в Ним и после в Екс-ан-Прованс, където остава четири месеца и прекарва голяма част от времето си с маркиз Д’Аржен, бивш шамбелан на Фридрих Велики и директор на Академията на науките в Берлин. Те имат много общи интереси и то не само към науката и книгите, но и към изкуството на любовта. Но Казанова се разболява от плеврит и оживява благодарение на всеотдайните грижи на една жена, която се появява изневиделица и изчезва, когато болестта преминава, без да каже името си или да разкрие самоличността си.

Джакомо оздравява и води дълги разговори с Д’Аржен, особено за Фридрих, чийто личен живот е неизчерпаем източник на анекдоти за домакина. Д’Аржен предупреждава Казанова да не публикува спомените си, защото не само ще си създаде врагове, но и ще стане за смях, ако откровено каже цялата истина. Джакомо уверява приятеля си, че и през ум не му минава такова нещо (по-късно той твърди, че пише автобиографията си само за да се пребори със скуката, и се надява никога да не бъде публикувана).

Казанова има и друга интересна среща в Екс с някой си Джузепе Балзамо, двайсет и шест годишен известен шарлатанин и магьосник. Израснал е в предградията на Палермо и е пътувал в Гърция, Египет, Персия, Арабия и на остров Родос, където е изучавал алхимия. Предишната година се е оженил за много красива римлянка на име Серафина. Балзамо продава възбуждащи средства и еликсири на любовта и работи като алхимик, медиум и лечител. По-късно той става известен в цяла Европа като граф Александър ди Калиостро.

Балзамо се появява със съпругата си — първата от двете жени, която привлича погледа на Казанова — в гостилницата, където той е отседнал. Те закусват заедно и Балзамо казва, че всъщност е художник и работи незаконно. Той твърди, че е отличен имитатор, и му показва ветрила, украсени с прекрасни рисунки. Балзамо показва и копие на картина на Рембранд, което според Казанова е по-хубаво от оригинала. Джакомо е смаян и му дава пари. Балзамо го пита дали би му написал няколко препоръчителни писма и той се съгласява. Серафина взима писмата и след известно време ги връща, като казва, че не са необходими, но моли Джакомо да провери дали това са истинските писма. Впоследствие признава, че всъщност писмата са фалшиви и са написани от приятеля й. Джакомо е изумен, но предупреждава и двамата да внимават. Това е талант, който може да доведе до смъртно наказание, особено ако Балзамо е достатъчно неразумен да покаже писмата в Рим. И действително, след двайсет години Балзамо е арестуван там, след като съпругата му го предава на Светата инквизиция като еретик и масон. Той е осъден на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор.