Дерек Паркър - Казанова

Към края на февруари 1764 г. Казанова обядва в гостилница „Канон“, когато вижда познат, самозваният барон Хенау, който го поканва да играят на зарове. За половин час Джакомо спечелва сто гвинеи. Хенау му предлага менителница, която не можел да осребри, защото не знае къде са банките в Лондон. Казанова я занася на познат банкер и получава 520 лири (над 37 000 английски лири по днешния курс). Той дава парите на барона, който му изплаща печалбата. Джакомо похарчва петдесет гвинеи, за да пренощува в обятията на една от любовниците на барона и остава толкова доволен, че я посещава още два пъти. После обаче установява, че го е заразила с венерическа болест. Казанова решава да прибегне до лечение с живак и точно когато се готви да отиде на лекар, получава писмо от банкера си, че менителницата на Хенау е фалшива.

Джакомо незабавно тръгва да го търси, но баронът е изчезнал. Четири месеца по-късно Хенау е обесен в Лисабон за неясно престъпление — участ, която може да сполети и Казанова. Той има само няколко гвинеи (парите от Венеция още не са пристигнали), но взима малка сума от един евреин банкер. Шестте гвинеи му стигат да напусне страната. Джакомо потегля към брега в компанията на млад мъж.

Няколко седмици по-рано Казанова е получил писмо, подписано от затворник, който твърди, че му е кръщелник. Джакомо Датури е красив мъж на двайсетина години, акробат в „Литъл Тиътър“ в Хеймаркет, хвърлен в затвора заради дългове. Датури убеждава Казанова, че всъщност му е син. Той си спомня обстоятелства, описани от майка му, за които никой друг не би могъл да знае. 188 188 Датури вероятно е Джакомо Тантини, известен като Датур. Мнозина от семейството му са били танцьори във венецианските театри. — Бел.а. Джакомо плаща десет лири, за да го освободят и му осигурява по десет шилинга седмично, с които да живее. В последствие заминава с него за Франция.

В Рочестър обаче Казанова се разболява и е принуден да пренощува, опитвайки се да прогони болестта с обилно потене. На сутринта стига до Дувър и след половин час се качва на лодка за Кале.

В Кале Казанова се разболява тежко. В гостоприемница „Голдън Арм“, в която е отседнал лекарят му пуска кръв. След две седмици Джакомо се чувства достатъчно добре, за да напусне града, макар че е много отслабнал и жълтеникавата му кожа е обсипана с гнойни пъпки. Той е дал на Брагадино адрес в Брюксел, където да му изпрати пари, и потегля натам заедно с Датури в ролята на негов слуга (Джарба, когото моли да му донесе дрехи от Англия, а после да се срещнат в Кале, за съжаление изчезва).

В Дюнкерк Казанова среща Тереза, племенницата на любовница на граф Тирета. Той е имал краткотрайна връзка с нея и тя му показва шестгодишно момченце, което много прилича на него. „Смях се на себе си, че намирам свои деца навсякъде из Европа“ — пише Казанова. 189 189 Спомени, 10, II, 35. — Бел.а. Той не изпитва чувства към незаконните си деца, подобно на много други мъже по онова време. Броят на безпризорните деца в повечето европейски градове е значителен — през 1746 г. в сиропиталищата в Париж има 3233 деца, до 1766 броят им нараства на 5604, а през април 1772 г. 40 процента от децата в града са безпризорни (без да се смятат онези извънбрачни щастливци, за които се грижат майките им.) 190 190 Bulletin de la Society de Medicina XIX (Paris, 1925). — Бел. а. Да имаш незаконородено дете не е скандално — в края на краищата самият Казанова е такъв. Затова не е странно, че понякога, когато срещне децата си случайно, се разнежва.

Както често се случва в живота му, през следващата година той обикаля из Европа без определена цел. Вероятно прекарва известно време, за да си направи маршрут, спомняйки си хората, които познава, надявайки се да му предложат гостоприемство. Един от тях е принц Брунсуик, Карл Вилхелм. Датури се запознава с един акробат, който му казва, че семейството му е в Брунсуик. Казанова е любопитен да види отново майката на сина си и потегля през Ипър и Турне към Брюксел. Там намира очакваната менителница от Брагадино за двеста холандски дуката (около 6800 английски лири по сегашния курс).

На половината път, твърде скоро след сериозното си заболяване, Джакомо, вече прехвърлил четирийсетте, усеща, че не може да продължи. Те спират да пренощуват във Везел и сутринта бригадният генерал Джон Бекуд, познат от Лондон, който чува за неразположението му, го посещава и препоръчва млад местен лекар, доктор Хайнрих Пипърс. Лекарят го завежда в дома си, поставя го на строга диета и режим и му дава необходимите хапчета живак. Казанова скучае. Той не се чувства добре, когато няма какво да прави и не може да ухажва бъдещи любовници. Пипърс има сестра, на която разрешава да седи и да бродира в стаята на Джакомо. Тя довежда две-три местни момичета. Казанова лежи на едно легло зад завеса и слуша бъбренето им. Но това не го разнообразява особено.