Дерек Паркър - Казанова

Спомени, 6, V, 106. — Бел.а.

Дюбоа е измислено име. — Бел.а.

Спомени, 6, VI, 145. — Бел.а.

Мястото е увековечено с улица „Ан дер Мате“. — Бел.а.

Спомени 6, VIII, 180. — Бел.а.

Това е още един пример за безнравствеността на онези времена; момичето явно знае какво става и мадам Дюбоа не се противи. Всъщност тя предлага, след като Казанова й е показал „как се прави онази работа“, да посвети и момичето. А мадам Дюбоа е интелигентна, макар и недостатъчно изискана, и съвсем не е развратница. Ето защо не трябва да съдим за някогашния морал и поведение на хората по нашите. — Бел.а.

Спомени, 6, VIII, 184. — Бел.а.

Фон Халер (1708 — 1777), автор на дълга нравоучителна поема за Алпите. — Бел.а.

Вж. с. 100. — Бел.а.

Boswell on the Grand Tour, London, 1953, p. 272 — 273. — Бел.а.

Ibid., p. 285 — 286. — Бел.а.

Childs, Casanova, p. 128. — Бел.а.

Стихотворението е „Macharonea“ от Мерлин Кокай, за пръв път публикувано във Венеция през 1571 г. — Бел.а.

Трите момичета са идентифицирани като Пернет Елизабет де Ферне (31 год.), сестра й Мари (29) и братовчедка им Жана Кристина (26). — Бел.а.

Спомени, 7, I, 11. — Бел.а.

Ефемерида — таблица с разположението на Слънцето, Луната и планетите. — Бел.а.

Спомени, 7, III, 48. — Бел.а.

Пак там, 7, III, 65. — Бел.а.

Пак там, 7, III, 65. — Бел.а.

Но не и от Волтер, на когото изпраща екземпляр. Той не харесва пиесата. — Бел.а.

Спомени, 7, VI, 139. — Бел.а.

Спомени, 7, VII, 157. — Бел.а.

Но въпреки това похарчва огромна сума за момичето. — Бел.а.

Писма от началника на полицията до съдия в Пистоя доказват, че той е вярвал на Казанова и е смятал, че престъпникът е Иванов. Той, естествено, се съмнява в регистъра на хотел „Ванини“ и описва Казанова като „другар“ на Иванов. Писмата са публикувани в Casanova Gleanings (London, 1960). III. — Бел.а.

Спомени, 7, IX, 193. — Бел.а.

Пак там, 7, IX, 197. — Бел.а.

5000 дуката — около 93 500 английски лири. — Бел.а.

Спомени, 7, XI, 239. — Бел.а.

Пак там, 7, XI, 247. — Бел.а.

Childs, Casanova, p. 153. — Бел.а.

40 000 франка — почти 119 000 английски лири. — Бел.а.

50 000 франка — около 150 000 английски лири. — Бел.а.

Спомени, 8, IV, 100. — Бел.а.

Пак там, 8, IX, 234. — Бел.а.

Пак там, 8, IX, 255. — Бел.а.

Пак там, 8, X, 274. — Бел.а.

Пасано е известен също като Аскано Погомас. — Бел.а.

Макар че описанието, което Казанова прави на принца и принцесата, е точно, редът на събитията е объркан. Малко вероятно е това да се е случило през април 1763 г. — Бел.а.

Спомени, 9, III, 48. — Бел.а.

Воден дух. — Бел.а.

Точното време е свързано с изгряването на Луната. — Бел.а.

Спомени, 9, III, 63. — Бел.а.

Пак там, 9, III, 73. — Бел.а.

Всъщност в Лондон няма венециански посланик, а само представител. Вж. Бележката по-долу. — Бел.а.

Спомени, 9, IV, 96. — Бел.а.

Обичайна, но незаконна практика е да се отрязват парченца злато от края на монетите и да се претопяват за лична изгода. — Бел.а.

Това е неточно. Кверини предвожда делегация, която отива в Лондон по случай коронясването на крал Джордж III. Казанова не може да се е срещнал с членовете на делегацията в Лион на датата, която споменава, и това е поредната хронологична грешка. — Бел.а.

Спомени, 9, V, 123 — Бел.а.

Спомени, 9, VII, 161. — Бел.а.

Charles Burney, History of Music (London, 1806), IV, p. 453. — Бел.а.

Сумата 6200 лири изглежда огромна, дори за съвременния лондонски стандарт, въпреки че включва заплатите на иконом, готвач и слуги. Но затова пък напълно съответства на екстравагантния стил на живот на Казанова. — Бел.а.

Спомени, 9, VII, 181. — Бел.а.

Пак там, 9, X, 253. — Бел.а.