Дерек Паркър: Казанова

Казанова е погребан в Дукс, далеч от любимата си Венеция. На стената на църквата има паметна плоча, но гробът му не е отбелязан. Въпреки че приживе Джакомо е широко известен в цяла Европа сред редица прочути личности, въпреки публикациите му и произведенията със социален и политически характер, в които има принос, и въпреки пословичната му слава на комарджия и безделник, името му щеше да бъде само бележка под линия в историята, ако не съществуваха „Спомени“.

Казанова е героят на собствения си живот и неговите спомени го очертават като напълно завършена личност, каквато би сътворил всеки писател. Колкото и да не го одобряваме, колкото и някои негови възгледи и постъпки да ни възмущават или отблъскват, не можем да го подценяваме. Той е може би единственият от своите съвременници, който много трудно ще бъде забравен.

В „Спомени“ Казанова променя имената на много жени и на неколцина мъже. Нарича ги с псевдоними или само с инициали, за да скрие самоличността им, особено на жените, чиято репутация може да бъде опетнена. Важен пример за това е една от най-обичаните му любовници, представена като предполагаемия кастрат „Белино“. Според направените проучвания се оказва, че тя всъщност е певица на име Анджела Кадори, която прави забележителна кариера в операта и гастролира в Италия, Германия и Англия. Английският музиколог д-р Чарлс Бърни чува нейно изпълнение в Дрезден и й се възхищава. Но за да скрие самоличността й и да запази доброто й име, Казанова я нарича Тереза.

Така истинската самоличност на жените, които Казанова е искал да запази в тайна, е установена и където е възможно, съм я посочил в бележките си. В някои преводи и биографии (особено в класическото произведение на Дж. Райвс Чайлдс) Тереза е наричана Терез, а Казанова — Жак, измененото по френски име, с което навремето е бил известен в Европа. За удобство на читателите, които от тази книга ще се насочат към „Спомени“ (надявам се да са повече) съм възприел правописа и имената на изданието на Траск.

Остава проблемът с очевидните пропуски в паметта на Казанова и с умишленото изопачаване на фактите. Например на едно място той споменава, че има пет сестри. Всъщност обаче е имал три сестри и един брат. Често съм забелязвал подобни неточности, но само понякога съм се опитвал да ги обясня.

Казанова обича да пътува и финансовите му дела, описани в „Спомени“, са свързани с различни парични единици — предимно италиански, френски, немски, холандски и руски. В опитите да оценим състоянието му срещаме и допълнителната трудност, че в някои страни има повече от една валута — например италианската лира има различни стойности в Анкона, Бергамо, Болоня, Генуа, Флоренция, Милано и Неапол.

Подходих към проблема с изчисляването на авоарите на Казанова по съвременния курс, използвайки система, създадена от Пабло Гюнтер за книгата му „Пътуването на Казанова“ (Линдау, 1999). Той се позовава на издание, озаглавено „Голямото пътуване, или пътешествие в Нидерландия, Германия, Италия и Франция“, публикувано в три тома през 1749 г. и преработено през 1756 и 1778 г. от английския писател Томас Нюджънт (1700? — 1772), чиито пътувания съвпадат с тези на Казанова. Търсейки базова валута със стойност, близка до тази на германската марка, Пабло Гюнтер избира римското baiocco (една хилядна от дуката) и го съпоставя с различните тогавашни валути, цитирани от Нюджънт. Например венецианската секвина или цехина се равнява на 183,600 baiocco, френският луидор на 400, немският дукат на 150, а английската лира — на 400. Според Банк ъф Ингланд през 2001 г. една английската лира от 1760 г. се равнява на 71,29 лири. Следователно по сегашния курс 1 baiocco би било равно на 0,178225 лири. В цялата книга съм работил на тази основа.

Не трябва обаче да забравяме, че в различните страни и региони инфлацията и дефлацията довеждат до плаващи стойности на валутата. Във всеки случай най-доброто, на което можем да се надяваме, е приблизителна стойност. Понякога, когато сумите изглеждат прекомерно високи, може да виним за неточността им или Казанова, или изминалото време и промените в обмяната на валутата. Но находчиво измислената система на Пабло Гюнтер изглежда сравнително най-точна и аз с благодарност я възприемам.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7506

Издание:

Дерек Паркър. Казанова