Дерек Паркър - Казанова

Намекът не е достатъчен и Джакомо — макар да съзнава, че подобно напомняне няма да се хареса на Спинола — го пита направо какво възнаграждение има предвид. Карлети отказва да назове сума, но в присъствието на свидетел обещава, че сигурно ще бъде процент от стойността на облога. После Карлети приготвя писмен документ за облога и го дава на Казанова да го занесе за подпис на Спинола. Джакомо успява да получи подпис от работодателя си, гордо показва документа на Карлети и си иска наградата. Карлети му дава писмо с обещанието да му изплаща редовна сума, но частичните дялове трябва да бъдат свързани с действителното изплащане на дълга от страна на Спинола. Той смята това за съвсем разумно. Но Казанова не е съгласен и обвинява Карлети, че не държи на думата си. Карлети го удря и следва ожесточена схватка. Карло Гримани, свидетелят на първоначалното им споразумение, присъства на сцената, която всъщност се състои в дома му. Той казва на Казанова, че не е прав, и му заповядва да напусне. Джакомо отказва и препирнята продължава още известно време.

Някои от присъстващите проговаря и скоро целият град научава за разпрата. Потърпевш е преди всичко Казанова — не защото е сгрешил, а защото е допуснал честта му да бъде поставена под съмнение и не е предприел мерки, за да я защити. Вместо да пристъпи към физическа разправа, той публикува пасквил, в който Карлети е осмян като ръмжащо куче, Гримани като извънбрачно дете, а Джакомо като полубрат на незаконородения Гримани. Героите имат класически имена, но всички във Венеция ги разпознават. Пасквилът нито убеждава читателите в правотата на автора, нито осмива Гримани и всъщност наврежда на Казанова. След няколко дни той избягва в Триест с надеждата, че ако за известно време изчезне от Венеция, нещата ще се успокоят. Но те се усложняват и влиятелният му приятел Морозини му пише, за да го предупреди, че ако иска да избегне съдебно преследване за клевета, трябва да напусне републиката.

Това е ужасен удар. Казанова едва се е установил в любимия си град. Той наближава шейсетте и не изпитва желание отново да пътува. Както казва на Морозини 220 220 Цит. от Childs, Casanova, p. 281. — Бел.а. , трябва само да погледне в огледалото, за да види колко страшно би било да се окаже отново бездомен скитник. Но му предстои точно такава участ. През последните месеци на 1782 г. Джакомо отива във Виена и за последен път си прави шега с Венеция. Той успява да пусне в личната кутия на венецианския посланик анонимно предсказание за унищожително земетресение, което ще разруши града на 25 май 1783 г. Документът пристига във Венеция и тъй като вестта не остава скрита, градът е обзет от паника.

Не е изненадващо, че Казанова не казва на никого за последното си посещение в родния си град. През юни 1783 г. той се връща за кратко, за да се сбогува с Франческа и да си вземе някои ценни вещи. После напуска Венеция завинаги.

Казанова минава през Инсбрук и Аугсбург и през юли 1783 г. пристига в Екс-ла-Шапел. Там намира доказателство, че макар да наближава шейсетте, неотразимият му чар още действа. Една англичанка го поканва да пътува с нея четири дни. Случаят е странен и загадъчен. Джакомо явно не я харесва, вероятно защото тя е изключително ексцентрична — наред с другите неща настоява да говорят само на латински. Той отказва поканата й тя не се обижда, дори му дава чек за двайсет и пет гвинеи (почти 1800 английски лири). Разказвайки историята на познат, Казанова твърди, че англичанката му е направила предложение, което е смразило кръвта му, но отказва да разкрие какво. Може да е било план за политическо убийство. Казанова не е наивен и предложение, което очевидно смята за опасно, трябва да е било сериозно. И изчезва. Най-напред отива в Хага, после в Ротердам, Антверпен и накрая в Париж, където остава три месеца при брат си Франческо.

Мнозина от парижките му приятели или са умрели, или са се преместили, но Казанова намира нови познати. Един от тях е Бенджамин Франклин, който е в Париж като посланик на новата американска република, и го поканва на сесия на Академията на науките. Там членовете изслушват доклад за неотдавнашния зрелищен полет с балон на братята Монголфие, наблюдаван от шест хиляди зрители във Версай. Франклин не вижда смисъл от подобно начинание, но Казанова, макар и обезпокоен, че балонът вероятно няма да отпътува в желаната посока, е заинтригуван и дори замисля полет, но планът му не се осъществява. Той се запознава и с Бофранше д’Айя, синът на Мари Луиз О’Мърфи и краля. Мари Луиз приема името на френския офицер, за когото се омъжва, след като престава да бъде любовница на краля. Джакомо се запознава и със сина си от прелестната мадам Дюбоа, но не пише нищо за него, нито пък споменава името му.