Дерек Паркър - Казанова

След година Леонилда ражда дете, което е едновременно син и внук на Казанова. Двайсет и една години по-късно той го вижда сред свитата на краля на Неапол по време на коронацията на Великия херцог на Тоскана. Междувременно маркизът му подарява пет хиляди дуката (над 80 000 английски лири) за вниманието, което някога е оказал на Лукреция. 213 213 Истинската самоличност на маркиз К. не е установена. — Бел.а.

През юни 1770 г. Казанова отново отива в Рим и се настанява в къща на площад „Испания“ — част на града, която познава добре. Тук той се наслаждава на шестнайсетгодишната дъщеря на хазяина си — Маркучия, чиято обич спечелва, като му купува хубаво изкуствено око. Момичето е непринудено и простовато, но забавно и лудориите им пробуждат детето в Джакомо, който облича роклите й, кипри се с шапките й, а на нея рисува с мастило мустаци. Той скоро открива, че тя и приятелката й се забавляват с красив и видимо доста надарен шивашки чирак. Казанова с удоволствие се включва като четвърти в любовните им игри, а склонността му към воайорство засилва насладата от преживяното.

Младият шивач решава да посети сестра си Армелина в манастира и поканва новия си приятел да го придружи. Щом я вижда Джакомо се влюбва от пръв поглед. Но той харесва и Емилия, младата приятелка на Армелина. Редът в манастира е строг и за да опознае момичетата, Казанова се обръща за помощ към стария си приятел Дьо Берни. Той вече е кардинал, френски посланик и е сред високопоставените лица в града; живее в разкош с любовницата си принцеса Санта Кроче. Дьо Берни, който на младини е бил голям развратник, издава специално разрешение на двете момичета да излизат от манастира. Казанова ги завежда на театър, а после заедно се отдават на среднощни гуляи в стаите му. Девойките са възхитени от стридите, които дотогава не са опитвали. Първата вечер тримата изяждат петдесет стриди и изпиват две бутилки вино. Момичетата се напиват, но Джакомо не се възползва от тях. Той обаче смята случая само за прелюдия и следващия път им поднася сто стриди и голямо количество пунш.

Тъй като е топло, момичетата събличат връхните си дрехи. Те се забавляват, като всеки взима стриди от устата на другия, и по небрежност стридите падат в корсетите им. Това е повод за разговор относно разликите между мъжкото и женското тяло — тема, по която Казанова винаги е готов да изнесе лекция на млади жени, при това със съответните демонстрации. Всъщност двете девойки остават девствени. Те настояват за това и Джакомо не ги насилва. Но въпреки всичко прекарва приятно.

Той се среща и с Маруция, момичето, чийто брак е уредил преди известно време. Тя и съпругът й го приемат любезно, но за негова изненада мъжът го запознава с прелестно деветгодишно момиченце, което очевидно му е дъщеря. Отначало Казанова отрича, но приликата е голяма. Съпругът е сигурен и детето е кръстено Джакомина. Гостът е поканен да отседне при семейството. Запознават го и с учителката по музика на Джакомина, както и с тринайсетгодишната й племенница Джулиелмина, копие на Джовани, братът на Джакомо. И тя наистина се оказва негова племенница.

Случката, която следва, е твърде смущаваща. Маруция завежда Казанова в спалнята на децата си, дръпва завивките и той вижда голите им тела. Възбудата му е непоносима, но той я утолява в обятията на Маруция, която, след като засища страстта му, се връща в леглото на съпруга си. Джулиелмина започва често да се пъха в леглото на Джакомо и дори води със себе си младата си братовчедка. Двете го подлудяват със закачките си. Казанова с усилие се въздържа и се осмелява само да целува дъщеря си. Но след известно време отстъпва пред ласките на племенницата си и я люби, докато дъщеря му гледа. С присъщото за децата любопитство Джакомина е впечатлена от гледката и Казанова с готовност й показва как се прави любов. Тя, естествено, се възбужда и единствено самоконтрола (в този случай) не му позволява да й отнеме девствеността. Струва си още веднъж да отбележим, че Маруция много добре знае какво става, но така и не се намесва.

Казанова забавлява двете момичета и майка им, като ги развежда из Рим и се наслаждава на хубави мигове, които му доставят такова голямо удоволствие, че „ме направиха сто пъти по-щастлив, отколкото лошите ме направиха нещастен“ 214 214 Спомени, 12, XI, 103. — Бел.а. . Той залага пари от тяхно име на лотарията и заедно с Клементе, съпругът на Маруция, и лелята на Джулиелмина спечелва солидни суми, добре дошли за всички.