Дерек Паркър - Казанова

По време на десетте месеца на престоя си в Рим Казанова получава специален достъп до голямата йезуитска библиотека и дори му позволяват да взима книги за вкъщи. Той редовно посещава Академията на Аркадия, в която членуват повечето видни италиански учени, изнася лекции и дори чете свои стихове. Казанова се интересува и от интригите (в които Дьо Берни е дълбоко замесен) около Ватикана и папа Климент XIV във връзка с гоненията срещу на йезуитите.

В Рим Казанова има и друга среща, която в началото го притеснява. Той подозира граф Мануци не само за участие в изгонването му от Испания, но и в опита да бъде убит от тримата разбойници, които го следят, след като напуска Барселона (брат му Франческо му казва, че веднъж Мануци се похвалил, че го е убил). Ето защо, когато Джакомо случайно среща графа в Рим, двамата се поздравяват твърде предпазливо. Казанова обаче решава да избегне взаимните обвинения, още повече че няма пари, за да си позволи да обиди някого. Затова преглъща гордостта си и слуша с особено задоволство, когато Мануци уверява всички наоколо колко талантлив, смел, интелигентен, отзивчив и очарователен е приятелят му Казанова.

Джакомо напуска Рим през юли 1771 г. Той възнамерява да отиде във Флоренция и да изучи подробно Омировата „Илиада“. От време на време все още се опитва да я превежда на италиански. 215 215 Той завършва няколко тома, които са публикувани през следващите седем години. — Бел.а. Пътешествията — и дори любимото му развлечение — започват да му омръзват. Той не иска да се откаже напълно от жените, но решава (не за пръв път, както признава) да приема удоволствията по-леко и да не се увлича емоционално.

Добрите му намерения за пореден път се провалят, но по вина на други хора. Развратният венециански комарджия Премислас Занович пристига във Флоренция със съучастника си Алвиси Дзено. И двамата търсят богат наивник. Те го намират в лицето на лорд Линкълн, синът на херцог Нюкасъл. Занович убеждава любовницата на Линкълн да се включи в заговора, завежда англичанина на игралните маси и го изиграва с дванайсет хиляди гвинеи (почти 900 хиляди английски лири). Измамата на Занович е разкрита. Той и Дзено са изгонени от града, но същата участ сполетява и Казанова, и приятеля му граф Томасо Медини, познат комарджия от няколко години, който също е заподозрян. И двамата са напълно невинни. Джакомо лъже на карти, но такъв организиран обир на нищо неподозираща жертва съвсем не е в неговия в стил.

Той заминава за Болоня, където е сравнително евтино, където се надява да се отдаде на интелектуални занимания. Но Казанова е все така пристрастен към удоволствията и има нещастието да срещне един свещеник, който го запознава с твърде много танцьорки и актриси, за да устои на изкушението. Разстроен от това и от поредица дребни недоразумения, Казанова крои планове отново да отиде в Полша и в Русия, но накрая решава да тръгне за Триест, откъдето пътят до Венеция е кратък, ако успее да получи разрешение да се върне. Той обича родния си град и никога не се отказва от възможността един ден пак да се засели там.

Но Венецианската инквизиция не го изпуска от поглед. С упоритостта на несменяеми държавни служители шпионите на Светата инквизиция никога не забравят имена, пък и Казанова е прочут не само с простъпките си срещу религията, но и с това, че е единственият човек, избягал от „Оловните стени“.

Той спира за малко в Анкона и един от шпионите на Инквизицията докладва за пристигането му (12 октомври 1772). Дж. М. Бендиера пише на господаря си, че Казанова е видян в града, но смята скоро да замине за Триест и после за Германия. Бендиера оставя едно от малкото физически описания на Джакомо. „Той е най-много на четирийсет години 216 216 А. Baschet, Les Archives de Venise (Paris, 1870), p. 641; превод Childs, Casanova, p. 265. Всъщност тогава Казанова е на четирийсет и седем години. — Бел. а. , висок, с хубава и жизнена външност, мургава кожа и живи очи. Носи къса кестенява перука. Казаха ми, че е смел и надменен, но умее да разговаря и е остроумен и начетен.“

Казанова престоява в Анкона достатъчно дълго, за да преживее изпълнена със страст авантюра с дъщерята на хазяина си евреин, след което, на 15 ноември, пристига в Триест. И там наистина се залавя за работа. Той довършва книгата си за историята на Полша — Istoria della turbolenze della Polonia, произведение, върху което с прекъсвания работи след посещението си във Варшава, и участва в написването на комедията La Forza della vera Amicizia, представена през юли 1773 г. в Триест. Джакомо написва няколко стихотворения и либрето на кантата. Освен това непрекъснато се опитва да получи благосклонността на венецианските власти чрез граф Адолф фон Вагенсперг, губернатора, на който предава секретна информация от австрийското правителство на властите във Венеция. За това получава сума, равностойна на 335 английски лири месечно, както и допълнителни възнаграждения. През септември 1774 г. дългоочакваният документ пристига и благодарение на доброто си поведение на 14-и същия месец Казанова се връща в родния си град.