Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

— Не мога да повярвам, че е възможно този… този човек да представлява държавния секретар… да представлява министър от правителството.

— Увериха ме, че е така — отвърна Дейвид Хийт.

— Но да се дадат близо четири милиона на такъв субект…

— Съгласен съм с вас, сър, но това е начинът, по който се прави бизнес тук.

— Не мога да повярвам — повтори сър Хамиш. — Отказвам да повярвам. Още утре сутрин искам да ми уредите среща с министъра.

— Това няма да му се понрави, сър. Може да изложи на риск поста му и да го извади на светло, което само ще му създаде затруднения.

— Изобщо не ме интересуват неговите затруднения. Обсъждаме подкуп, трябва ли да го кажа още по-ясно, Хийт? Рушвет от близо четири милиона долара. Вие нямате ли принципи, човече?

— Да, сър, но аз все пак бих ви посъветвал да се откажете от разговор с държавния секретар. Той не би искал някоя от срещите ви с мистър Перес да бъде документирана.

— Ръководя тази компания според собствените си разбирания почти трийсет години, мистър Хийт, и аз съм този, който ще реши какво да се документира и какво не.

— Да, сър, разбира се.

— Още утре, при първа възможност, държа да разговарям с държавния секретар. Ако обичате, уредете ми среща.

— Щом настоявате, сър — каза Дейвид Хийт примирено.

— Настоявам.

Управителят се прибра в стаята си и изкара безсънна нощ. Рано на следващата сутрин донесе написано на ръка, лично и поверително писмо до министъра, който незабавно изпрати кола за шотландския индустриалец.

Сър Хамиш се возеше бавно през шумните, кипящи от живот и изпълнени с тълпи улици на града в министерския черен форд „Галакси“ с веещо се флагче. Хората почтително се отдръпваха, за да сторят път на колата. Шофьорът спря пред Министерството на строежите и обществените сгради на „Пасео де ла Реформа“ и преведе сър Хамиш през дългите бели коридори до една чакалня. Няколко минути по-късно една от асистентките въведе сър Хамиш при държавния секретар и седна отстрани. Министърът — човек със строг вид, явно отдавна прехвърлил седемдесетте — бе облечен с безупречен бял костюм, бяла риза и синя вратовръзка. Той стана, приведе се над обширната повърхност от зелена кожа и протегна ръка.

— Заповядайте, седнете, сър Хамиш.

— Благодаря — каза президентът, чувствайки се повече у дома си, докато оглеждаше кабинета на министъра; на тавана лениво се въртеше голям витлообразен вентилатор, без да разсейва особено задуха в помещението, на стената зад гърба на министъра висеше снимка на президента Хосе Лопес Портийо в официално сутрешно облекло, а под нея — плакет с герб.

— Виждам, че сте получили образованието си в Кеймбридж.

— Точно така, сър Хамиш. Учих три години в „Корпус Кристи“ в Кеймбридж.

— В такъв случай познавате добре моята страна, сър.

— Наистина имам много приятни спомени от престоите си в Англия, сър Хамиш. Всъщност аз и досега посещавам Лондон, доколкото ми позволява отпуската.

— Някой път трябва да предприемете пътуване до Единбург.

— Вече съм го сторил, сър Хамиш. Посетих фестивала по два повода и сега вече знам защо вашият град се описва като Атина на севера.

— Добре сте осведомен, господин министър.

— Благодаря ви, сър Хамиш. Сега трябва да ви попитам с какво мога да ви бъда полезен. Писмото на вашия помощник бе твърде неясно.

— Първо, позволете ми да заявя, господин министър, че за моята компания е чест да бъде разглеждана като възможен изпълнител на проекта за околовръстното шосе на града. Искрено се надявам, че нашият трийсетгодишен опит в строителството, двайсет от които в третия свят — за малко не каза „неразвитите страни“ — израз, който неговият управител „Проекти“ го бе предупредил да не използва — са причината вие като министърът, оглавяващ въпросното начинание, да установите, че сме подходящата кандидатура за този контракт.

— Всичко това плюс репутацията ви, че приключвате работата в уречения срок и на уговорената цена — отвърна държавният секретар. — Само два пъти в цялата си практика сте отправяли искане за промени в графика на плащане. Веднъж в Уганда, когато сте били възпрепятствани от жалките изисквания на държавния глава Амин, и другият проект, ако си спомням правилно, е бил в Боливия — летище, което сте завършили с принудително закъснение от шест месеца заради земетресение. И в двата случая сте приключили сделката на предоговорена цена и според моите съветници сте загубили пари. — Държавният секретар попи чело с копринена кърпичка и после продължи: — Не бих желал да смятате, че моето правителство се отнася към подбора без нужната задълбоченост.