Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Екипът се оглавяваше от Дейвид Хийт и включваше още трима инженери, един геолог и един счетоводител. В Мексико те получиха тръжната документация от министъра по строителството и се заеха да я проучат най-подробно. След като набелязаха основните проблеми, обиколиха Мексико Сити с отворени уши и затворени уста и направиха списък на трудностите, с които неминуемо щяха да се сблъскат — невъзможността да се разтовари каквото и да било на главното пристанище Веракрус и после да се извози до Мексико Сити без половината от първоначалното количество да бъде откраднато, липсата на комуникация между отделните министерства и най-лошото — отношението на мексиканците към работата. Но най-големият принос на Дейвид Хийт към въпросния списък бе откритието, че всеки министър си имаше свой човек отвън и ако компания „Строежи Греъм“ държеше да бъде включена поне в списъка на подходящите кандидати, щеше да е добре да разполага с благоразположението му.

Хийт незабавно издири човека на министъра по строителството — някой си Виктор Перес, и го заведе на пищен обяд в известен мексикански ресторант с традиции в националната кухня, със специфична атмосфера, внушаваща домашен уют. И въпреки че вече бяха на градус, Хийт остана достатъчно трезвен, за да съгласува необходимите условия. Взел всички предохранителни мерки, той договори с Перес една тръжна сума, която трябваше да включва и процента на министъра. След като приключи доклада за своя президент, той отлетя заедно с екипа си обратно за Англия.

Вечерта след завръщането на своя управител „Проекти“ сър Хамиш си легна рано и се зае да проучи заключенията му. През нощта изчете доклада така, както други биха прочели шпионски роман, след което у него не остана и най-малко съмнение, че това е възможността, която търсеше, за да преодолее временните неуспехи на компанията си. Макар че сър Хамиш щеше да се изправи срещу всичките там Костейн, Сънли и Джон Браун, както и срещу редица международни компании, той все още смяташе, че всяка неговата кандидатура би трябвало да има „значителен шанс“. Още с пристигането си в офиса на следното утро сър Хамиш нареди да повикат Дейвид Хийт.

Когато неговият як управител на „Проекти“ влезе в стаята, сър Хамиш заговори, без дори да го покани да седне.

— Трябва незабавно да се свържете с нашето посолство в Мексико Сити и да ги уведомите за намеренията ни — заяви сър Хамиш. — Аз, от своя страна, може да потърся личен контакт с посланика — добави той с намерението това да е заключителната реплика в разговора.

— Безполезно — отсече Дейвид Хийт.

— Моля?

— Не желая да изглеждам груб, сър, но в днешно време не се действа по този начин. Великобритания вече не е велика сила, раздаваща благодеяния.

— Толкова по-зле — каза сър Хамиш.

Управителят на „Проекти“ продължи, все едно не бе чул забележката.

— В момента мексиканците разполагат с огромно собствено богатство и Съединените Щати, Япония, Франция и Германия държат солидни посолства в Мексико Сити с висококвалифицирани търговски представителства, които се опитват да влияят на всички министерства.

— Но без съмнение историята има някакво значение — каза сър Хамиш. — Не биха ли предпочели да работят с утвърдена британска компания вместо с някакви си парвенюта от…?

— Възможно е, сър, но накрая единственото, което има значение, е кой министър отговаря за даден контракт и кой е неговият външен представител.

Сър Хамиш изглеждаше озадачен.

— Не разбирам какво искате да кажете, мистър Хийт.

— Позволете да обясня, сър. Според сегашната система в Мексико на всяко министерство се отпускат определени суми, които да бъдат изразходвани по одобрени от правителството проекти. Всеки държавен секретар си дава ясна сметка, че неговият мандат може да се окаже твърде кратък, тъй че от многото контракти на разположение си избира един основен. Това е единственият начин да си осигури солидна пенсия, в случай че правителството се смени за една нощ или министърът просто загуби поста си.

— Не го увъртайте, мистър Хийт. Онова, което ми предлагате всъщност, е да подкупя държавен служител — нещо, което за трийсет години бизнес не съм правил нито веднъж.

— Аз също не бих искал да започвате тепърва — отвърна Хийт. — Мексиканецът е твърде вещ в бизнес етикета, за да му се предлага нещо толкова нетактично, но след като законът изисква назначаването на посредник мексиканец, има смисъл да се опитате да наемете човека на министъра, защото в крайна сметка той се оказва единственият, който може да ви уреди получаването на договора. Системата, изглежда, работи добре и докато министърът си сътрудничи с престижни международни компании и не проявява алчност, оплаквания няма. Не се ли съблюдават тези две златни правила, цялата къщичка от карти рухва. Министърът накрая се озовава в затвора за трийсет години, всички авоари на замесената компания се конфискуват и й се налага забрана за всякакви търговски операции в Мексико.