Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

При все това в колонката на печалбата вече фигурираше известна репутация, която бе спечелена незабелязано и която стана причина общинският съвет на Еършир да го покани да построи и училището в края на тяхното ново шосе. Този договор донесе на „Строежи Греъм“ печалба от 420 лири и повиши репутацията й. От този момент нататък дейността на фирмата започна да се разгръща с нарастващ успех и в края на третата година Греъм вече можеше да обяви малка печалба преди отчисляване на данъците, която през следващите пет години нарастваше постоянно.

Когато „Строежи Греъм“ излезе на Лондонската стокова борса, търсенето на акции надхвърли десетократно обема им и новопоявилата се компания скоро вече се смяташе за надеждна и печеливша институция — значително постижение за Греъм, представляващо безспорен успех в досегашния му живот. Само че Лондонското Сити обича онези, които се издигат постепенно и внушават чувство за сигурност, че няма да се впускат в ненужни рискове.

През шейсетте години „Строежи Греъм“ градеше магистрали, болници и фабрики, построи дори една юзина, но гордостта на президента бе току-що завършената художествена галерия — единственият контракт, показал дефицит в общия годишен отчет. В колонката на невидимата печалба обаче фигурираше присъдената на президента титла „кавалер“.

Сър Хамиш реши, че е дошло време „Строежи Греъм“ да се разгърне в нови територии, и отправи поглед като редица поколения шотландци преди него към естествения пазар на Британската империя. Градеше в Австралия и Канада със собствени финанси, в Индия и Африка със субсидии от английското правителство. През 1963 година бе обявен от „Таймс“ за „бизнесмен на годината“, а три години по-късно за „президент на годината“ от „Икономист“.

Сър Хамиш остана верен на стратегията си винаги да бъде в крачка с динамичното време и ако в него имаше някаква промяна, тя се изразяваше в нарасналата убеденост, че идеите му за изграждане на бизнес са правилни, независимо от чуждото мнение; разполагаше с дълга кредитна колонка, която доказваше, че не греши.

В началото на седемдесетте, когато строителният бизнес бе връхлетян от криза, „Строежи Греъм“ понесе орязване на бюджета и загуби сделки подобно на всички свои основни конкуренти. Сър Хамиш реагира по предсказуем начин, затягайки собствения си колан и снижавайки критериите си, като в същото време отказа да направи и най-малък компромис с принципите си по отношение на бизнеса. По тази причина компанията залиня и много от предприемчивите млади служители напуснаха „Строежи Греъм“ заради фирми, които все още вярваха в ползата от сключване на евентуален рисков договор. Едва когато снижаващата се крива на печалбите започна да изглежда като слалом по стръмен склон, сър Хамиш се разтревожи истински.

Една нощ, докато размишляваше мрачно над баланса печалба-загуба за компанията през последните три години и осъзна, че губи сделки дори в родната Шотландия, сър Хамиш с неохота стигна до заключението, че трябва да кандидатства и за по-малко престижна работа и може би дори да обмисли някое и друго рисковано начинание.

Дейвид Хийт, неговият най-способен млад изпълнител, набит ерген на средна възраст, който не се ползваше с особеното му доверие — в края на краищата човекът бе получил своето образование на юг от границата и което беше още по-лошо, в някакво странно място в Съединените Щати, именувано бизнес колеж „Уортън“ — държеше сър Хамиш да се пробва на мексиканска почва. Мексиканците, както побърза да изтъкне Хийт, бяха открили огромни запаси от петрол край източния си бряг и за една нощ бяха забогатели с американски долари. Строителният бизнес в Мексико внезапно се оказа изключително доходен и на търг излизаха контракти с приложени към тях цифри, достигащи до трийсет-четирийсет милиона долара. Хийт настояваше сър Хамиш да кандидатства за един такъв договор, огласен наскоро в обява от цяла страница в „Икономист“. Мексиканското правителство публикува тръжни документи за бъдещо околовръстно шосе в столицата им Мексико Сити. Статия в бизнес раздела на „Обзървър“ излагаше подробна аргументация защо утвърдени британски компании трябва да се опитат да спечелят този търг. Хийт вече бе предложил компетентни препоръки във връзка с презокеанските контракти, които сър Хамиш впоследствие бе оставил без специалното си внимание.

На следващата сутрин сър Хамиш седеше зад бюрото си и слушаше внимателно Дейвид Хийт, който смяташе, че тъй като компания „Строежи Греъм“ вече е изградила околовръстните пътища на Глазгоу и Единбург, всяка тяхна кандидатура, предложена на мексиканското правителство, трябва да се възприеме сериозно. За изненада на Хийт сър Хамиш се съгласи със своя управител „Проекти“ и даде разрешението си екип от шестима души да замине за Мексико, за да получи тръжната документация и да проучи въпросния проект.