Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Двамата си поръчаха и лангустата се оказа фантастична — точно каквато Хенри бе обещал, че ще им сервират в „Максим“ — но никой от тях нямаше вече нито желание, нито апетит да изяде цяла порция и по-голямата част остана в чиниите им.

Хенри изпита значително затруднение да убеди новия главен сервитьор, че омарът е бил великолепен и че те специално са дошли в „Максим“ с целта да не го доядат. След като им сервираха кафето, той хвана ръката на Виктория и се опита да се извини.

— Да сложим край на този фарс — рече Хенри, — като осъществим моя план да отидем до „Мадлен“ и да ти купя обещаните цветя. Полет няма да е на площада, за да те поздрави, но все ще има от кого да купим рози.

Той поиска сметката и разгъна третата банкнота от пет лири (в „Максим“ винаги с готовност приемат чужда валута и определено не притесняват чужденеца с връщане на ресто). Двамата си тръгнаха, хванати за ръце, към „Мадлен“. Този път Хенри се оказа прав, тъй като Полет не се виждаше наоколо. На нейното място в ъгъла на площада, заобиколена с най-прекрасните цветя, стоеше възрастна жена със забрадка на главата и брадавица отстрани на носа.

Хенри избра дванайсет от най-дългостеблените червени рози и ги поднесе на своята съпруга. Възрастната жена се усмихна на Виктория, която също се усмихна в отговор.

— Десет франка, господине — заяви на Хенри възрастната жена.

Той бръкна в джоба си само за да установи, че е похарчил всичките си пари. Отправи пълен с отчаяние поглед към жената, която вдигна ръце, усмихна му се и рече:

— Не се притеснявай, Хенри, нека бъдат от мен. В името на доброто старо време.

Сър Хамиш Греъм притежаваше много от качествата и повечето от недостатъците, произтичащи от факта, че произхождаше от принадлежащо към средната класа шотландско семейство. Беше добре образован, усърден в работата си и честен, но в същото време тесногръд, безкомпромисен и горделив. По нито един повод не си бе позволил да сложи и капка алкохол в уста и се отнасяше с недоверие както към всички, родени на юг от „стената на Адриан“ 35 35 Римска крепостна стена, изградена по заповед на император Адриан през 120 — 123 г. като защита срещу британските племена от север. — Б.пр. , така и към мнозина, родени на север от нея.

След като прекара най-важните за формирането си години в училище „Фетс“, за което бе спечелил частична стипендия, и в университета на Единбург, където завърши инженерство с много добър успех, той бе избран измежду дванайсет конкуренти за стажант в международната строителна компания „ТарМак“ (кръстена на своя основател Дж. Л. Мак Адам, открил, че катранът, примесен с чакъл, представлява най-добрата съставка за пътна настилка). Чрез прилежна работа и безкомпромисна тактика новият стажант стана най-младият и най-необичаният управител „Проекти“. На трийсетгодишна възраст Греъм вече бе назначен за заместник управителен директор на „ТарМак“ и бе започнал да осъзнава, че от тук нататък не може да се надява на кой знае какъв напредък, ако продължи да работи за някой друг. По тази причина се зае да обмисля изграждането на собствена компания. Когато две години по-късно президентът на „ТарМак“, сър Алфред Хикман, предложи на Греъм да заеме мястото на излизащия в пенсия директор, той незабавно си подаде оставката. В края на краищата, след като сър Алфред смяташе, че той има качествата да управлява „ТарМак“, би трябвало да е достатъчно компетентен да започне свой собствен бизнес.

На следващия ден младият Хамиш Греъм си уреди среща с местния управител на Шотландската банка, който отговаряше за сметката на „ТарМак“ и с когото работеха съвместно от десет години. Греъм му изложи плановете си за бъдещето, прилагайки и подробно разработено писмено предложение, с молба разрешената сума за кредит да бъде увеличена от петдесет на десет хиляди лири. Три седмици по-късно Греъм научи, че молбата му е удовлетворена. Остана в жилището си в Единбург и нае офис в северната част на града (или по-точно стая за десет шилинга на седмица). Закупи пишеща машина, нае секретарка и си поръча известно количество не релефна хартия за писма с името на фирмата. След още един месец на усърдни интервюта нае двама инженери — и двамата с дипломи от университета в Абърдийн и петима търсещи препитание общи работници от Глазгоу.

През тези първи самостоятелни седмици Греъм кандидатства за няколко малки пътни договора в низините на Средна Шотландия, седем от които не успя да получи. Изготвянето на една сериозна оферта винаги крие риск и често излиза доста скъпо, тъй че в края на своите първи шест месеца в бизнеса Греъм вече започваше да се пита дали внезапната му раздяла с „ТарМак“ не бе проява на безразсъдство. За първи път в живота си бе обзет от съмнения в собствените си способности, които обаче скоро бяха разсеяни от общинския съвет на графство Еършир, приел офертата му за построяване на второразреден път, свързващ бъдещото училище с магистралата. Пътят бе дълъг само петстотин ярда 36 36 457 м. — Б.пр. , но завършването му отне на малкия екип на Греъм цели седем месеца и след плащането на всички сметки и осчетоводяването на всички разходи „Строежи Греъм“ се оказа на загуба със 143 лири 10 шилинга и 6 пенса.