Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

— Да, Реймон, превъзходен прислужник, който обожаваше баща ми. Той ще е уредил бутилка Veuve Cliquot ’37 и малко руски черен хайвер за пътуването. Освен това ще е добре във вагона да има и кушетка, в случай че се нуждаеш от отдих, мила моя.

— Изглежда си помислил за всичко, скъпи мой Хенри — каза тя, когато влязоха в „Белгрейв Мюс“.

— Надявам се наистина да мислиш така, Виктория, защото когато пристигнем в Париж, който аз не съм имал възможност да посетя толкова години, отстрани до вагона ще е спрял ролс-ройс и ще чака с отворена врата. Ти ще слезеш от влака и ще се качиш в колата, след което Морис ще ни откара до „Жорж V“ — може би най-хубавият хотел в Европа. Луи — управителят — ще чака на стъпалата на хотела, за да те поздрави, и ще ни отведе до апартамента за младоженци с възхитителна гледка към града. Ти ще се оттеглиш за вана и отдих след уморителното пътуване, а в това време багажът ти ще бъде разопакован от прислужница. Когато се възстановиш напълно, ще вечеряме в „Максим“, където ще бъдеш отведена до ъглова маса, възможно най-далеч от оркестъра, от Марсел — най-галантният главен сервитьор на света. Щом заемеш мястото си, оркестърът ще засвири „Стая с изглед“ — моята любима мелодия — и ще ни бъде сервирана най-великолепната лангуста, която някога си опитвала, уверявам те.

Хенри и Виктория пристигнаха пред входната врата на малката генералска къща в „Белгрейв Мюс“. Преди да продължи, той взе ръката й в своите.

— След като приключиш с вечерята, скъпа моя, ще отидем до гара „Мадлен“, където ще купя дванайсет червени рози от Полет — най-красивата цветарка в Париж. Тя е прекрасна почти колкото си и ти. — Хенри въздъхна и завърши: — После ще се върнем в „Жорж V“ и ще прекараме своята първа нощ заедно.

Пъстрите очи на Виктория заискриха в радостно очакване.

— Само как ми се ще да можеше да е още утре — рече тя.

Хенри я целуна галантно по бузата и заяви:

— Ще си струва чакането, мила моя, мога да те уверя, че ще е ден, който никой от нас няма да забрави до края на живота си.

— Убедена съм — отвърна Виктория, когато той пусна ръката й.

В утрото на своя сватбен ден Хенри скочи от леглото и дръпна завесите с енергичен жест само за да бъде поздравен от монотонен ситен дъжд.

— До единайсет ще спре — произнесе той гласно с непоколебима увереност и тананикайки се избръсна бавно и грижливо.

До средата на сутринта времето не се беше оправило. Даже напротив — когато Виктория влезе в църквата, вече валеше като из ведро. Разочарованието на Хенри се изпари в мига, в който видя своята красива булка; единственото, за което можеше да мисли, бе как ще я заведе в Париж. Щом церемонията приключи, Великият паша и неговата съпруга излязоха пред църквата — златна двойка, щастливо усмихнати за фотографите от пресата, докато верни гости разпръскваха над тях мокър ориз. Веднага щом благоприличието им позволи, те се отправиха към „Риц“ за приема. Успяха да разменят по няколко думи с всеки от присъстващите и щяха да тръгнат по-рано, ако Виктория бе малко по-бърза, докато сменяше тоалета си, а генералският тост към щастливата двойка — значително по-кратък. Гостите се тълпяха по стъпалата на „Риц“ и даже стигаха до паважа на „Пикадили“, наизлезли да махнат за „довиждане“ на заминаващите на меден месец младоженци, защитени от проливния дъжд единствено от грамаден червен навес.

Генералският ролс откара Великия паша и неговата съпруга до гарата, където шофьорът свали багажа им. Хенри му нареди да се върне в „Риц“, тъй като държеше всичко под контрол. Шофьорът докосна фуражката си с думите: „Пожелавам на вас и мадам прекрасно пътуване“ и ги остави. Хенри стоеше на гарата и се озърташе за Фред. И тъй като от него нямаше и следа, махна на един минаващ край тях носач.

— Къде е Фред? — попита Хенри.

— Кой Фред? — последва в отговор.

— Откъде, за бога, да знам? — възкликна Хенри.

— Че тогава откъде, за бога, аз пък да знам? — отвърна троснато носачът.

Виктория взе да трепери. Английските железопътни гари не са проектирани с оглед на последната мода за копринени манта.

— Ако обичаш, отнеси този багаж до последния вагон — каза Хенри.

Носачът сведе поглед към четиринайсетте куфара.

— Добре — отвърна той с неохота.

Хенри и Виктория останаха да чакат търпеливо на студа, докато носачът натовари куфарите на количката си и ги затътрузи по перона.

— Не се тревожи, мила — каза Хенри. — Чаша чай „Лапсанг Сучонг“ и няколко сандвича с пушена сьомга и ще се почувстваш като нова.