Мислите му сега бяха насочени към намиране на подходящо отмъщение и постепенно в главата му се оформи план, благодарение на който у младока, беше убеден Септимий, нямаше да остане и капка съмнение, че добродетелта понякога трябва да се заплаща (перифраза на една от любимите сентенции на Септимий.) Той се усмихна леко и нарушавайки обичайната си практика, взе трета цигара, след което предизвикателно върна кутията на облегалката. Младокът угаси своя фас и сякаш приемайки предизвикателството, грабна кутията, извади нова цигара и я запали. Това ни най-малко не съкруши Септимий; той припряно задърпа от цигарата, бълвайки кълбета дим, угаси я трескаво в пепелника, преди да е изпушил последната четвърт, извади следваща и я запали незабавно. Надпреварата стана ожесточена, тъй като оставаха само още две цигари. Макар и с доста пафкане и давене, Септимий успя пръв да изпуши своята четвърта цигара. Приведе се напред, загърбвайки черното яке, и угаси фаса в пепелника под прозореца. Купето сега бе изпълнено с дим, децата отсреща взеха да кашлят, а жената размахваше ръце, прилична на вятърна мелница. Без да й обръща внимание, Септимий не изпускаше от очи кутията цигари, докато се преструваше, че чете за шансовете на „Арсенал“ в шампионата за купата на ФА.
Тогава Септимий си спомни максимата на маршал Монтгомъри, че изненадата и времевият разчет в окончателния анализ са оръжията на победата. Докато младокът допуши четвъртата си цигара и угаси фаса, влакът бавно навлезе в гара Севъноукс. Младокът се пресегна, но Септимий се оказа по-бърз. Бе предвидил следващия ход на врага и сега сграбчи кутията цигари. Извади деветата, постави я между устните си, запали я бавно и с наслада, дръпна с всички сили и после издуха дима право в лицето на своя противник. Слисан, нахалникът се втренчи в него. Тогава Септимий извади последната цигара, смачка я между палеца и показалеца си и стри тютюна, оставяйки малките късчета да се посипят обратно в празната кутия. После я затвори акуратно и с красноречив жест остави кутийката на страничната облегалка. Продължавайки същото движение, взе от своето празно място спортната част на „Ивнинг Стандард“, разкъса страниците наполовина, после на четвъртини, на осмини и накрая на шестнайсетини, след което изсипа малките квадратчета на спретната купчина в скута на младежа.
Влакът спря на гарата. Тържествуващ, нанесъл своя решителен удар срещу мълчаливото мнозинство, Септимий свали чадъра и куфарчето си от багажника над главата си и се обърна, за да излезе от купето.
В хода на тази маневра куфарчето се чукна в страничната облегалка пред него и капакът се отвори рязко. Всички в купето се втренчиха в съдържанието му. Вътре, върху документите на „Пруденшъл“, лежаха прилежно сгънат брой на „Ивнинг Стандард“ и неотворена кутия цигари „Бенсън & Хеджис“.
Незначителният проблем на Хенри
Когато през 1900 година Великият паша се сдоби със своя първи син (след като вече беше баща на дванайсет дъщери от шест жени), той го нарече Хенри на своя любим крал на Англия. Хенри се появи на този свят с повече пари, отколкото можеше да си представи и най-преситеният данъчен инспектор, и по тази причина изглеждаше предопределен да води живот на блажено безделие.
Великият паша, който властваше над повече от десет хиляди семейства, смяташе, че след време на света ще останат само петима крале — тези на пиките, купите, карите, спатиите и на Англия. Изхождайки от това свое убеждение, той реши, че Хенри трябва да получи образованието си именно от англичаните. По тази причина на осемгодишна възраст момчето бе отпратено от своя роден град Кайро, за да се посвети на системно образование — на достатъчно крехка възраст, за да запази само бледи спомени от шума, жегата и мръсотията на родното си място.
Хенри започна своя нов живот в училище „Драгън“, което според уверенията на съветниците на Великия паша бе най-доброто подготвително училище в страната. Четири години по-късно момчето завърши въпросното учебно заведение, развило страстна любов към игрището за поло и пълна непоносимост към класната стая. След като се сдоби с най-ниския академичен ценз, продължи в Итън, който, пак според уверенията на съветниците на пашата, бе най-доброто училище в Европа. Бащата бе щастлив да научи, че училището е било основано от неговия любим крал. Хенри прекара пет години в Итън, където към любимите неща добави скуош, голф и тенис, а към непоносимите — математика, джаз и крос през пресечена местност.
Читать дальше