Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Смрачи се, над игрището плъзнаха тъмни облаци, но моментът не беше подходящ за напускане на терена поради недостатъчна светлина. Потър за пореден път отри новата топка в белите си панталони и отправи мощен удар, който капитанът се опита да пресрещне с рязко движение на бухалката, но не уцели. Един-двама от играчите на терена вдигнаха ръце, макар и без апел към рефера. Потър се върна на мястото си, лъскайки топката още по-настървено, в резултат на което отстрани на бедрото му остана кървава следа. Втората топка — дълга и ниска — лиши капитана от всякаква възможност за реакция и се размина на косъм с дясното стълбче; откъм тълпата около игрището се разнесе всеобща въздишка на облекчение. Третата топка уцели капитана в средата на кората; единайсетте играчи на Кеймбридж вдигнаха ръце и призоваха рефера да отчете елиминиране, тъй като ако кракът на капитана не беше препречил пътя на топката, тя щеше да събори стълбче. Реферът обаче не се трогна. Капитанът посрещна с отривист удар четвъртата топка, която се насочи неубедително към мид он-а. Там, заел позиция на двайсетина ярда пред батъра, Робин Оукли наблюдаваше изумен съперника си, който се втурна напред, без да има каквито и да било шансове да завърши пробега си. Неговият батиращ партньор остана твърдо на линията си, без да може да повярва на очите си — никой не се впуска да тича, когато топката лети към мид он-а, освен при последното хвърляне в мача.

Капитанът на Оксфорд, откъснал се на петнайсет ярда от безопасната позиция пред вратата си, се обърна и погледна капитана на Кеймбридж, който държеше топката в ръцете си. Робин Оукли тъкмо се канеше да подаде на съотборника си при противниковата врата, който на свой ред само чакаше да събори напречните стълбчета и да изпрати капитана на Оксфорд обратно в съблекалните, елиминирайки го на 99. Оукли обаче се поколеба и в продължение на няколко секунди двамата гладиатори се гледаха втренчено, след което капитанът на Кеймбридж прибра топката в джоба си. Капитанът на Оксфорд се върна бавно при своята линия, а тълпата застина в безмълвно недоумение. Робин Оукли подаде на Потър, който с рязко движение присви тяло и метна петата топка. Тя се оказа къса и капитанът на Оксфорд без всякакво усилие я отпрати отвъд дясната зона, перпендикулярна на полето между двете врати, като по този начин спечели нови четири точки. Тълпата скочи като един, а на терасата старите другари потупаха бащата по гърба.

Той се усмихна за втори път.

Потър се подготвяше за последното си усилие и вече изтощен, отправи нова къса топка, която би трябвало да бъде посрещната с лекота и запокитена към края на игрището, но капитанът на Оксфорд отстъпи крачка назад и блъсна собствените си стълбчета. След тази топка Потър бе изваден от игра за съборена врата, с личен резултат от 103 точки. Щом се отправи обратно към павилиона, тълпата за втори път стана на крака; възрастни мъже с медали от две войни се просълзиха. Седем минути по-късно, насред извилата се гръмотевична буря, всички напуснаха игрището, мокри до кости от внезапно плисналия дъжд.

Мачът завърши с отсъдено равенство.

Септимий Хораций Корнуолски се оказа недостоен за името си. С такова име той трябваше да е министър на кабинет, адмирал, или най-малкото селски дякон. Всъщност Септимий Хораций Корнуолски бе просто исков разпоредител в главния офис на застрахователна компания „Пруденшъл“ ООД, на „Холборн Барс“ 172, Източен Централен Лондон.

Вината за имената на Септимий би могла да се припише на неговия баща, който поназнайваше нещо за адмирал Хораций Нелсън, на майка му, която бе суеверна, и на неговия прапрапрадядо, който по непотвърдени сведения бил втори братовчед на известния главен губернатор на Индия. След завършване на училище Септимий — мършав, анемичен, преждевременно олисяващ младеж — започна работа в застрахователната компания „Пруденшъл“, тъй като един негов преподавател го посъветвал, че това е едно чудесно начало за млад човек с неговата квалификация. Малко по-късно, след като поразмисли, Септимий изпита известно безпокойство, защото дори той си даваше сметка, че не притежава никаква квалификация. Въпреки това той бавно се издигна от момче за всичко до исков разпоредител (не толкова с катерене по стълбицата, колкото със значителни почивки на всяко стъпало), което му донесе грандиозната титла на помощник заместник-управител (отдел „Искове“).

Септимий прекарваше деня си в една кутийка от стъкло на шестия етаж, определяйки платимите суми по искове и препоръчвайки най-различни плащания, някои от тях достигащи и до един милион лири. Чувстваше, че ако седи мирен (един от любимите изрази на Септимий), би могъл след още двайсет години да стане управител (на отдел „Искове“) и да бъде ограден със стени, през които не се вижда, както и да разполага с килим, чийто десен е по-различен от малките квадратчета в близки нюанси на зелено. Възможно бе дори да полага някои от онези подписи върху чековете за един милион лири.