Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Този установен ред се съблюдаваше година след година с прекъсвания само за ваканциите, за които естествено Септимий отново си имаше установен ред. Коледната ваканция прекарваха при родителите на Норма в Уотфорд, а останалите заедно със сестрата и зетя на Септимий в Епсъм, докато през лятото — най-съществената част от годината за тях — цялото семейство отиваше на организирана двуседмична почивка в Олимпийския хотел на Корфу.

Септимий не само харесваше своя начин на живот, но и се чувстваше дълбоко нещастен, ако по някаква причина установеният от него ред понесеше и най-малка промяна. Нямаше съмнение, че това еднообразно съществуване е удовлетворително за него. Септимий определено не представляваше материал, върху който някои автори изграждат своите саги от двеста хиляди думи. При все това имаше един случай, в който неизменният ред на Септимий бе не просто нарушен, а направо разбит.

Един следобед в 17:27, когато Септимий приключваше с последния иск за деня, неговият непосредствен началник — заместник-управителят, го повика за консултация. Поради тази брутална липса на съобразяване Септимий успя да си тръгне от офиса няколко минути след шест. Въпреки че всички от машинописния отдел вече си бяха тръгнали, той поздрави празните бюра и безмълвните пишещи машини с неизменното „до утре по същото време, момичета“ и изтананика няколко такта от „Еделвайс“ на слизащия асансьор. Точно когато излизаше от Великата готическа катедрала, навън заваля. Септимий с неохота разтвори своя акуратно свит чадър и вдигайки го над главата си, се устреми напред през локвите с надеждата, че ще успее да хване влака в 18:32. Щом пристигна на Канън стрийт, побърза да се нареди на опашка за своите обичайни вестник и кутия цигари, прибра ги в куфарчето си и се втурна към пети перон. За още по-голямо негово раздразнение високоговорителят точно съобщаваше с привидно съжаление, че тази вечер три влака вече са спрени от движение заради преднамерено закъснение.

Все пак Септимий успя да си пробие път между суетящите се тълпи към шестия вагон на някакъв влак, който не фигурираше в никакво разписание. Установи, че вътре е пълно с хора, които изобщо не бе виждал до момента, и което бе още по-лошо — почти всички места бяха вече заети. Всъщност единственото свободно място, което успя да открие, се намираше в средата на влака и бе срещу посоката на движение. Той метна куфарчето си и смачкания чадър на багажника над главата си и с неохота се смести на седалката, след което се огледа наоколо. В купето имаше още шестима пътници и нито едно познато лице. Някаква жена с три деца бе заела изцяло местата отсреща, а вляво от него дълбоко спеше възрастен мъж. От другата му страна, приведен към прозореца и вперил поглед навън, седеше младеж на двайсетина години.

В първия момент Септимий не можа да повярва на очите си. Младежът бе облечен в черно кожено сако и прилепнали джинси и нещо си подсвиркваше. Тъмните му, наплескани с гел коси бяха сресани нагоре при челото и зализани отстрани, а единствените два цвята от екипировката му, които си подхождаха, бяха на якето и ноктите. Но най-лошото за човек с чувствителната природа на Септимий бе лозунгът, изписан с габъри за ботуши на гърба на якето му. „Хайл Хитлер“, заявяваше безсрамно той върху изрисуван в бяло нацистки знак и сякаш това не стигаше, ами под свастиката в златно грееха думите: „Майната ви!“.

„Накъде отива тази страна?“ — помисли си Септимий. Трябваше да върнат задължителната военна служба за нарушители като този. Самият той навремето не бе призован да отбие своя военен дълг заради плоските си стъпала.

Септимий реши да не обръща внимание на този субект, взе кутията „Бенсън & Хеджис“ от страничната облегалка до себе си, запали цигара и разгърна „Ивнинг Стандард“. После върна кутията на облегалката, както винаги, знаейки, че преди да стигне Севъноукс, ще изпуши още една. Когато влакът най-накрая излезе от гарата на Канън стрийт, облеченият в черно младеж се обърна към Септимий и втренчен нахално в него, грабна кутията с цигари, взе си една, запали я и забълва кълбета дим. Септимий не можеше да повярва, че ставащото е действителност. Вече се канеше да изрази възмущението си, когато си даде сметка, че никой от обичайните му спътници не е в купето, за да го подкрепи. Размисли над положението за миг и реши, че Сдържаността е по-добрата част от Доблестта (поредна любима фраза на Септимий).

Когато влакът спря на Петс Уд, Септимий остави вестника, макар че едва ли бе прочел и дума, и както правеше почти винаги, извади втора цигара. Запали я, дръпна си и вече се канеше да се върне към „Ивнинг Стандард“, когато младокът сграбчи ъгъла на вестника и в крайна сметка двамата вече разполагаха с по половин вестник. Този път Септимий не се сдържа и се огледа из купето за подкрепа. Децата отсреща взеха да се кискат, а майка им нарочно извърна очи от ставащото, явно без всякакво желание да се намесва. Старецът вляво от Септимий сега хъркаше. Септимий реши да съхрани кутията цигари, като я прибере в джоба си, но в този миг младокът се хвърли към тях, взе си още една, запали я, дръпна си силно, нарочно издуха дима право в лицето на Септимий и после отново остави кутията върху страничната облегалка. Свирепият поглед, с който Септимий го удостои в отговор, изразяваше не по-малка злост от онази, която успя да регистрира през сивата мъгла. Скърцайки със зъби от ярост, той се върна към „Ивнинг Стандард“ само за да установи, че му се е паднала частта със свободните работни места, коли втора употреба и спортния раздел — все теми, към които не проявяваше абсолютно никакъв интерес. Единствената му компенсация все пак бе увереността, че спортът бе точно разделът, който онзи грубиян наистина искаше. И без друго, както се бе разтреперил от безчинствата на своя съсед, Септимий вече не бе в състояние да чете.