Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Септимий живееше в Севъноукс със своята съпруга Норма и двете си деца, Уинстън и Елизабет, които посещаваха местното общообразователно училище. Щяха да учат в класическата гимназия, редовно уведомяваше той своите колеги, но лейбъристкото правителство бе сложило край на всичко това.

Септимий управляваше своето ежедневие чрез набор от неизменни помощни практики, подобно на примитивен микропроцесор, макар че смяташе себе си за велик последовател на традицията и дисциплината. Тъй като ако не друго, беше поне човек на навика. Ако по някаква необяснима причина от КГБ биха решили да премахнат Септимий, всичко, което трябваше да направят, бе просто да го поставят под наблюдение в продължение на седмица и щяха да са осведомени за всяка негова стъпка през цялата работна година.

Всяка сутрин Септимий ставаше в 7:15 и навличаше един от своите два тъмни костюма на ситни точки. Излизаше от дома си на Палмерстън Драйв №47 в 7:45, след като е изял своята неизменна закуска от едно рохко яйце, две препечени филийки и две чаши чай. Пристигайки на първи перон на гарата в Севъноукс, той си купуваше новия брой на „Дейли Експрес“ и се качваше на влака в 8:27 към Канън стрийт. По време на пътуването Септимий четеше вестника си и изпушваше две цигари, след което пристигаше на Канън стрийт в 9:07. Отиваше пеша до офиса, настаняваше се зад бюрото си в своята стъклена кутийка на шестия етаж и се захващаше с първия очакващ решението му иск до 9:30. Правеше своята кратка почивка за чаша кафе в 11:00, позволявайки си лукса да изпуши още две цигари, когато за пореден път гощаваше колегите си с въображаемите постижения на своите потомци. В 11:15 се връщаше на работното си място.

В 13:00 напускаше Великата готическа катедрала (друг негов израз) за един час, който прекарваше в кръчма на име „Хавелок“, където изпиваше четвърт „Карлсберг“ светло с няколко капки лимон и изяждаше порция от ястието на деня. След като приключеше с обяда си, отново изпушваше две цигари. В 13:55 се връщаше към застрахователните документи до петнайсетминутната почивка за чай в 16:00, която представляваше пореден повод за още две ритуални цигари. Точно в 17:30 Септимий вземаше чадъра си и подсиленото метално куфарче с инициалите С. Х. К. в сребристо и си тръгваше, заключвайки два пъти стъклената кутийка. Докато минаваше през машинописния отдел, обявяваше с механична веселост „До утре по същото време, момичета“, изтананикваше няколко такта от звука на музиката в слизащия асансьор и после се озоваваше навън сред буйния поток от чиновници, залял Хай Холбърн. Поемаше целеустремено към спирката на Канън стрийт, почуквайки с чадър по тротоара, докато се разминаваше с банкери, спедитори, търговци на петрол и брокери, не без задоволство смятайки себе си за част от великото Лондонско Сити.

Щом стигнеше на гарата, Септимий си купуваше брой на „Ивнинг Стандард“ и кутия с десет цигари „Бенсън & Хеджис“ от щанда на Смит и ги слагаше върху вече прибраните в куфарчето документи от „Пруденшъл“. Отиваше на пети перон и се качваше в четвъртия вагон на влака от 17:50, като всеки път заемаше своето любимо място до прозореца по посока на движението в затворено купе, до оплешивяващия господин с неизменния „Файненшъл Таймс“, срещу елегантната секретарка, която четеше дълги любовни романи до някоя си спирка след Севъноукс. Преди да седне, изваждаше от куфарчето си своя „Ивнинг Стандард“ и новата кутия „Бенсън & Хеджис“, поставяше ги върху страничната облегалка на мястото си и качваше куфарчето и сгънатия си чадър на багажника над главата си. След като се настанеше, отваряше кутията цигари и изпушваше първата от двете, определени за пътуването, докато четеше „Ивнинг стандард“. След това му оставаха още осем, които да изпуши, докато хване влака от 17:50 на следната вечер.

Щом влакът пристигнеше на неговата спирка, той измърморваше едно „приятна вечер“ на своите спътници (единствените думи, които изричаше през цялото пътуване) и слизаше, поемайки направо към своята къща близнак на Палмерстън Драйв №47, за да се озове пред входната врата малко преди 18:45. Между 18:45 и 19:30 довършваше четенето на вестника си или проверяваше домашните на децата си, цъкайки загрижено, когато откриеше някоя грешка, или въздишайки тежко, когато не можеше да проумее новата математика. В 19:30 неговата „добра господарка“ (друг любим негов израз) му сервираше на кухненската маса ястието на деня от „За жената“ или любимата му вечеря от три рибни крокети, наричани „пръсти“, с грах и пържени картофи. Тогава той заявяваше: „Ако Господ смяташе, че рибите трябва да имат пръсти, щеше да ги дари с ръце“, засмиваше се, заливайки обилно продълговатите парчета риба с доматен сос, и изяждаше вечерята си под акомпанимента на своята съпруга, рецитираща събитията от деня. В 21:00 гледаше истинските новини по Би Би Си 1 (никога не гледаше Ай Ти Ви) и в 22:30 се отправяше към леглото си.