Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Младежът изпрати телеграма на баща си в Калкута, за да му съобщи новината, и после отиде на празнична вечеря във „Винсънт“. Влезе в трапезарията на клуба в приповдигнато настроение, въодушевен от традиционните аплодисменти, с които се посрещаше всеки нов Син, и точно когато се канеше да седне някъде, забеляза екипажа на лодката — всичките деветима, насядали около една кръгла маса в срещуположния край на помещението. Отиде право при капитана и отбеляза:

— Мислех, че вие, момчета, стоите един зад друг.

За секунди четирима осемдесеткилограмови мъжаги бяха повалили новия Син, а кормчията изливаше върху главата му кана със студена вода.

— Ако не успееш да отбележиш стотица — заяви му единият от гребците, — следващия път ще използваме вряла. — Щом четиримата здравеняци се върнаха на своята маса, играчът на крикет се надигна бавно, оправи вратовръзката си с престорено възмущение и когато мина покрай масата на екипажа, потупа по главата кормчията с ръст пет фута и един инч 22 22 155 см. — Б.пр. и тегло 102 фута 23 23 46,3 кг. — Б.пр. и каза:

— Дори и губещите отбори трябва да си имат талисман.

Този път те само се засмяха, но докато потупваше кормчията по главата, той за първи път почувства, че палецът му е леко натъртен и отбеляза този факт пред вратаря, който вечеряше заедно с него.

Донесоха му солиден бифтек и вземайки ножа си, той установи, че не може да обхване добре дръжката. Опита се да изтласка от съзнанието си това притеснение с надеждата, че на другата сутрин всичко ще е наред. Но на следващия ден се събуди с болка и за свой ужас установи, че палецът му не само е посинял, но и е отекъл. След като съобщи новината на капитана, той хвана първия влак за Лондон за спешна консултация при специалист от Харли стрийт. Докато вагонът с тракане се носеше през графство Бъркшир в Южна Англия, той прочете в „Таймс“, че е удостоен със син екип.

Специалистът дълго преглежда палеца и изрази своите опасения, че младежът едва ли ще бъде в състояние да държи топка, камо ли бухалка, поне още две седмици. Неблагоприятната прогноза се оказа точна и безутешен, нашият герой остана да седи на резервната скамейка на „Лорд“ и да гледа как Оксфорд губи мача и как дванайсетият играч печели неговия син екип. Баща му, който бе долетял от Калкута специално за срещата, се опита да го утеши, че все пак му остават още две години, в които може да си върне отличието.

С наближаването на втория семестър в колежа „Тринити“ в Оксфорд, дори младежът забрави своето разочарование и в първия мач за сезона срещу Съмърсет отбеляза една паметна стотица, пълна с подсечки и силни прави удари, които напомниха за неговия баща. Синът бе избран за секретар на клуба по крикет в пропуснатия сезон, тъй като по всеобщо признание само лошият късмет и екипажът на лодката му бяха попречили да спечели своята справедлива награда като първокурсник. И отново не пропусна нито една среща преди решителния мач, но в последните четири игри срещу окръжни отбори не успя да отбележи повече от дузина точки и не извади от игра нито един батър, докато неговите съперници се представиха отлично. Преживяваше тежък период и бе първият, който се съгласи със своя капитан, че през тази година не бива да бъде излаган на риск срещу Кеймбридж. За пореден път наблюдава от резервната скамейка как Оксфорд губи мача на Сините и как неговият противник със същия номер — секретарят на Кеймбридж Робин Оукли — бележи безупречна стотица. Мъж, отдавна прехвърлил шейсетте, накичен с връзка на Мерилебън крикет клъб, отиде при младия индиец по време на играта, потупа го по рамото и заяви, че никога няма да забрави деня, в който баща му отбелязал стотица срещу Кеймбридж… което не му помогна особено.

Когато се върна за своята последна година, играчът на крикет бе изненадан и въодушевен, тъй като неговите съотборници го избраха за капитан — чест, която до момента не бе оказвана на състезател, неудостоен с лелеяния син екип. Неговите връстници оцениха по достойнство безупречната му дейност като секретар и знаеха, че ако успее да постигне формата си от първи курс, без съмнение не само ще спечели Синия, но и ще продължи напред, представяйки страната си.

По традиция студентът последна година в Оксфорд не играе крикет, докато не си вземе заключителните изпити за степен, което му оставяше достатъчно време да участва в последните три окръжни срещи преди мача между двата университета. Но тъй като не проявяваше особен интерес към завършване на висшето си образование, новият капитан пренебрегна традицията и заигра крикет от първия ден на летния сезон. Ръката не му изневери нито веднъж — той батираше великолепно и дори в онези редки случаи, когато наистина не му вървеше особено добре с бухалката, подаванията му бяха отлични. По време на семестъра изведе Оксфорд до победа в три окръжни срещи и отборът му изглеждаше добре подготвен за мача реванш с Кеймбридж.