Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Всъщност понятието „комунизъм“ не е измислено нито в Съветския съюз, нито от Ленин в Женева. Въвежда го пръв през 1788 г. Рестив дьо ла Бретон, революционер и писател. Бретон е пионер и в областта на порнографията. Пише и „сериозни“ неща обаче. Автор е на фантастичния роман „Година 2000“, в която описва тържеството на комунизма по целия свят според разбиранията си.

Синът на адвоката от Трир Хайнрих Маркс и внукът на еврейски равин преодолява през цялата си младост комплекса на човек, роден в еврейско семейство. Скокът, който прави баща му към протестантството две години преди раждането на Карл през 1818 г. обаче не бил тежък, защото Хайнрих Маркс не бил вярващ човек. Бил модерен почитател на Русо, Волтер, Лесинг, Лайбниц. Целта на покръстването била да направят кариера той самият и синът му в Прусия. Самият Фридрих Вилхелм III Пруски насърчавал такива покръствания, защото имал лични интереси. Всъщност Рейнската област, в която е Трир, попада за 20 години под френско владение след Революцията и това дава отражение. Нахлува „либерален дух“, както се изразявали тогава. Дори един от първенците на града бил поклонник на социализма. Казвал се Лудвиг Гал и написал една брошура във възхвала на идеите на Сен Симон и Фурие през 1825 г. Така че още на 7 години Кашел-Карл е можел вече да чете позволена от властта социалистическа пропаганда. Въпреки това той не станал социалист веднага. През 1835 г. Карл отива да учи в Бонския университет.

Година по-късно баща му го премества в Берлинския, защото той е с най-добра репутация. Мечтата на Хайнрих е синът му да стане правист като него, но Карл завършва философия. По това време той вече е сгоден за Жени фон Вестфален — дъщеря на барон. Братът на Жени е министър на вътрешните работи на Прусия и естествено проучва своя бъдещ зет. Агентите му донасят, че младият Карл „прекарва времето си главно по кафенетата, налива се с бира и вино, пуши дебели пури и дърдори по цял ден с компания войнстващи атеисти“. Това е групата на „младохегелианците“. След смъртта на Хегел се оформят две философски школи. Едната залага на консервативния елемент в неговата теория. Тя е „дясната“ група. Изхождайки от Хегеловата максима „Всичко, което е действително, е разумно“, тази школа приемала пруската държава като висша точка на развитието на обществото и отхвърляла революцията като необоснована.

Групата на Маркс обръща нещата. Всичко, което е разумно, е действително, казвала тя и теоретизирала, че това общество трябва да се промени, и то радикално. Кой знае защо, всички започвали промяната от християнството. Давид Щраус, член на групата, слага идейна основа на движението с книгата си „Животът на Исус“, издадена през 1835 г. В нея Щраус критикува Новия завет от рационалистична гледна точка.

Християнството е сбор от митове и няма отношение към реалната история, заключавал хуманистът. Другият член на клуба Бруно Бауер направо обявил Библията за лъжа и глупост. Фойербах продължил разработката. В „Същността на християнството“ (1841 г.) той направил извода, че религията не е нищо повече от социална нужда за човечеството. „Личността на Бога не е нищо друго, освен проекция на личността на човека“, отсякъл Лудвиг Фойербах. 47 години по-късно Енгелс ще напише, че съчинението на Фойербах с един удар разсеяло всички противоречия и провъзгласило тържеството на материализма.

В тази творческа атмосфера всъщност се оформил Маркс. Както виждаме, главен проблем за младохегелианците бил как да отрекат божественото начало на света и да доведат безбожието до „научно“ и „рационално“ ниво. На тях не им харесва дори Бог да се нарича Идея, както е у Хегел. Просто не трябва да има Бог в никаква разновидност.

Не е случайно, че започват битката си с идеята за рушене на вярата и религията. Там се крие ключът към бараката при всички социалистически и комунистически теории.

Карл защитава дисертацията си с една тема, която е далеч от бъдещите му огнени трудове за срутване на строя. „Различие между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“. Скучна и сива работа, която марксистите по-късно не тикат на преден план. За отбелязване при нея е само затвърждаването на Мавъра като богоборец. „Прометей е най-светият мъченик във философския календар“, пише той в дисертацията си. Знаковият образ на падналия Божи служител, който става любимец на Маркс, говори много за пътя, който той поема. Маркс става почитател на Луцифер и дори пише стихове в негова прослава.