Това е разбирането за свобода, равенство и братство. Между другото, в същия декрет има текст и за тези, които „не приемат свободата и равенството“. Такива се третират като „враг на народа“ и завършват зле. Още едно понятие, пренесено в XX век, от което сигурно настръхват все още живите, минали през комунистическите затвори и лагери след 9 септември 1944 г. българи. „Поставете терора на дневен ред!“, пише Якобинският клуб до Конвента на 5 септември 1793 г. По-нататък якобинците искат бързи действия от революционната армия, страшен съд и непрекъсната работа на гилотината, докато не умре и последният заговорник. Почти същите директиви ще изпраща през 1918 — 1921 г. Ленин на Бронщайн-Троцки. „Да се разстрелват на място гадовете!“, заповядва Улянов на военния комисар Лео Бронщайн-Троцки. И руският евреин-масон Троцки, член на ложата „Великият Изток“, изпълнява със садистично удоволствие заповедта. Впрочем Ленин не крие, че директно копира Френската революция. Той заповядва на своя секретар Бонч-Бруевич да намери подходящ палач — „нашия Фуке-Тонквил, който да обуздае цялата контрареволюционна утайка“. А Дзержински нарича „стабилен пролетарски якобинец“.
Особен пример за родения 26 години след тези събития Маркс е фигурата на крайния радикал на Френската революция — Франсоа-Ноел (Гракх) Бабьоф. Той пише „Манифест на плебеите“ през 1795 г. и говори за постигане на „идеалното равенство“. Според Бабьоф всички са еднакво умни и способни — „превъзходството по способности и умения е само химера и благовидна измама, която винаги непозволено е служила на съзаклятието на заговорниците срещу равенството“. Това е мисленето и на главния герой на Френската революция — Робеспиер. Много любопитно е аналогичното изказване на заместника на камбоджанския комунистически лидер Йенг Сари — Суонг Сикьон, цитирано от Francois Furet в „Le Passe d’une illusion“, Paris 1995: „Изпитах силно влияние от Френската революция и в частност от Робеспиер. След това беше необходимо само една крачка да стана комунист. Робеспиер е моят герой. Робеспиер и Пол Пот — двамата мъже притежават еднаква способност за отдаденост на идеята.“
Режимът на Пол Пот и Йенг Сари, дошъл на власт с поддръжката на САЩ, уби по най-зверски начин повече от 2 милиона камбоджанци само за годините 1975 — 1978 г.
Масонът-илюминат Клотц се обявява за „личен враг на Исус Христос“
Един от основните сиви кардинали на Френската комунистическа революция е съратникът на Вайсхаупт, членът на Ордена на илюминатите, пруският барон Клотц. Той оглавил международната група от братя, дошла в Париж на помощ на революцията. Провъзгласил се за „оратор на човечеството“ и приел псевдонима Анархарсис (свръханархист). Може да се каже, че Клотц е аналог на Григорий Апфелбаум-Зиновиев и на Георги Димитров като шефове на Коминтерна през 20-те и 30-те години на XX в. Той призовал Конвента през 1792 г. „да освободи“ и останалата част от Европа. Скоро Франция наистина влязла във война с повечето европейски държави. Клотц лично ръководел кампанията за избиване на стотици свещеници и обявил себе си за „личен враг на Исус Христос“.
Интернационализмът е отличителна черта на комунистическите революции, той бил в дневния ред и на якобинците. Агресивната външна политика за „износ на революция“ подразнила дори американския президент Вашингтон, макар че той самият бил масон. Различните клонове на масонството нерядко се сблъскват и дори воюват помежду си. Това не трябва да учудва никого, то не е нелогично. Така, както не е нелогично един мафиотски бос да убива друг и да му взема бизнеса. Често и убитият, и жертвата се водят от една „фамилия“ и светът ги приема за части от едно цяло.
През 1793 г. френският посланик в Америка Жьоне подбудил хиляди американци да направят революция по подобие на Френската. Само че бащите на Американската революция вече са построили друга схема за Америка и не искат там събитията да протекат точно както във Франция. Масоните Джеферсън, Франклин и Вашингтон са подсигурили една конституция и президентски статут, които при добър контрол дават гаранции за идеално манипулиране на тълпата и пълна зависимост на политиците от един скрит финансово-политически елит.
Жьоне бил илюминат, изгонен преди това от Русия за революционна дейност. Той сформирал в американската провинция ложи на ордена на илюминатите, наречени „демократични клубове“. Тези клубове се занимавали главно с подривна за държавата и правителството дейност. Дотам, че Ноа Уебстър, виден американски журналист и педагог от това време, дал името си на известния речник, писал: „Тази група на демократичните клубове трябва да бъде унищожена или тя ще унищожи държавата.“ През 1813 г. Джон Куинси Адамс, президент на Щатите, пише на Джеферсън: „Вие, разбира се, не сте почувствали тероризма, подбуден от Жьоне в 1793 г., когато 10 000 души по улиците на Филаделфия заплашваха да измъкнат президента Вашингтон от дома му и да извършат революция. Само чудо спаси САЩ от една фатална революция.“
Читать дальше