Волен Сидеров - Бумерангът на злото

За Едмънд Бърк „религията е основа на гражданското общество и на всичко добро и вдъхващо утеха. Тя е в началото, в средата и в края на политиката.“

Точно затова той вижда силуета на злото и демонизма, който се оформя от сенките на Френската революция. Атмосферата по това време във Франция Бърк описва така: „Навсякъде се формират комитети за бдителност и безопасност, това е най-жестоката и взискателна инквизиция, която можете да си представите. Двама души не могат да се срещнат и да разговорят, без да изложат на опасност свободата и дори живота си. Трудно е да се преброят хората, които са били екзекутирани и чиято собственост е била конфискувана.“ Тази картина напомня като щампа това, което ще стане след 128 години в Русия и след 154 г. в Източна Европа.

Невероятно дълбоко и точно е прозрението на Бърк за същината на тези събития: „Ние сме във война с една въоръжена доктрина. Тази война ще бъде тотална и безжалостна, тя е религиозна война. Защото това е война между най-изкусно сътворения и най-всеобхватен план, откакто свят светува, насочен срещу всяка собственост, всяка религия, всеки закон и всяка истинска свобода.“

Едва ли някой може да добави нещо след тези думи на Едмънд Бърк за Френската революция, които са изключително актуални днес, когато сме свидетели на това, което прави наднационалната върхушка, която управляваше най-якобинската държава на XX век — СССР, управлява и най-мощната сега страна — САЩ, привидно неин антипод, и не крие амбицията си да овладее целия свят.

Социалкомунистите отбелязват революционната си победа с ново летоброене. Това важи и за френските якобинци, и за руските болшевики, и за българските комунисти.

В Париж строителите на новия живот премахнали омразните на евреите празници Коледа и Великден. Отменили дори неделята — определеният от Господ и църквата ден за почивка. Въвели почивка на всеки десет дни по половин ден. Тези цикли наричали декада. Тази практика ще бъде въведена за известно време и в Съветска Русия от евреите-болшевики. Впрочем една от първите грижи на Конвента е да издаде закон за правата на евреите. През 1918 г. един от първите декрети на правителството Ленин — Троцки също е за правата на евреите и предвижда смъртно наказание за „антисемитизъм“. В съветска Русия евреите-болшевики, начело с масона Бронщайн-Троцки променят календара веднага. Всички християнски празници са забранени. Празнични дни стават 22 януари, денят на смъртта на Ленин, 1 и 2 май, денят на труда, и 7 ноември — денят на победата на болшевишката революция. Седемдневната седмица се заменя от петдневна, с почивен ден на всеки четири, при непрекъснат процес на работа. Така се нарушава пряко Божията заповед. През 1930 г. еврейският писател-болшевик Лев Касил пише със злорадство: „Утопията стана реалност. С унищожаването на ленивия седми неделен ден страната е в постоянно бодърстване.“

Имената на месеците също били сменени от френските масони-революционери. Летоброенето започвало от година Първа — 1792 г. В статия на френския вестник „Монитьор“ от 9 септември 1794 г. се отбелязва с ирония: „Във Франция вече всичко е ново — времето, хората, земята и морето.“

Въведен е умопомрачителният „Декрет за арестуване на подозрителните лица“. Този акт дава възможност на хиляди лумпени и садисти да залавят и избиват хора, за да ги ограбят или просто за удоволствие.

Въвеждат се понятия като „вредители“ и „изменници“, болезнено познати на по-възрастните българи от след деветосептемврийските години. Правото се гради с декрети, както ще правят след 125 години болшевиките в Русия. Декрет за изпълнителната власт от 10 август 1792 г., декрет за образуване на Национален конвент от 11 август 1792 г. и последвалите ги актове излизат като на конвейер. Това става дни след формирането на Парижката комуна на 9 август 1792 г. Под ръководството на илюмината-масон Леонар Бурдон се приема план за съставяне на „Централен комитет за спасяване на общественото дело“. Учредява се и събрание на комисарите, упълномощени да спасяват общественото дело. Кое е това дело?

В един от поредните декрети от 15 декември 1792 г. става ясно какво е делото: „Поставят се под охрана незабавно всички движими и недвижими имоти, принадлежащи на данъчните власти, на монарха, на неговите доброволни поддръжници, привърженици и помощници, на обществените учреждения, на светските и духовническите органи и общности, те незабавно ще направят списък на тези имоти, които ще изпратят на изпълнителния съвет.“