Волен Сидеров - Бумерангът на злото

„Ако пък някой по своя воля напусне местожителството си, щом бъде заловен, връщат го обратно като беглец и го наказват жестоко.“

„Робите от двата вида не само постоянно са заети с работа, но и са поставени в окови.“

„Що се отнася до дрехите им, като изключим това, че са различни за двата пола, те са съвсем еднакви по целия остров — едни и същи за цялата година.“

„Жилищата им, спалните и леглата, както и всички необходими неща са общи. След всеки шест месеца длъжностните лица определят хората, които трябва да спят в един, друг или трети кръг, кой в първа, кой във втора, кой в трета спалня.“

„Настана време на гнева. Реформацията няма да преуспее в Империята, ако не се наложи със сила и страх от наказание.“

До революцията Франция е най-богатата държава в Европа, а Луи XVI не допуска нито един изстрел срещу тълпата лумпени, която иска да го линчува. Болни мозъци и тайни общества организират първия комунистически преврат, представян все още от учебниците като тържество на прогреса. Поколения българи не само след 1944 г., но още след 1878 г. израснаха с изкривени представи за европейската история. Вековете на Средновековието бяха представяни от учебниците по история като тъмна епоха, в която властва религиозната схоластика. Християнството и църквата бяха според масонските автори-атеисти преди 9 септември 1944 г. и според комунистическите им приемници след това врагове на народа, а нихилистичните, разрушителни, безбожнически и терористични действия на социалкомунистите бяха описвани като борба за справедливост и социални правдини. По този начин кривото огледало на предкомунистическата, на комунистическата и посткомунистическата пропаганда внушаваше, че богомилите, катарите, албигойците през X и XI в., хусистите, таборитите, либертините, пълчищата на анабаптистите и всички протестанти през XV-XVI в., Жакерията във Франция през XIV в., комуните в цяла Европа през XVI и XVII в. до XIX в. са проява на най-прогресивната част от човечеството. Всъщност фактите говорят, че зад тези разрушителни движения стоят главно антихристиянски теоретици на различни ереси, нихилисти, секти и тайни общества от масонски тип. Всички те са предшественици на по-късните „научни комунисти“ Мордохай-Маркс и Енгелс, на практиците на комунизма от XX век — Бронщайн-Троцки, Ленин, Сталин, Мао, Ким Ир Сен, Димитров, Пол Пот, чиито социални експерименти, съпроводени с милиони жертви, още дават рецидиви и се помнят от по-възрастните поколения.

От сектите на асасините в Ранното средновековие и катарите през X в., през Ян Жижка, водач на селската революция през ХУ в. до Робеспиер, Дантон, Марат и Бабьоф, удавили в кръв Париж през годините 1789 — 1795, всички революционери-социалкомунисти си поставят една цел — да подредят човечеството като на казармен плац по височина и да му раздадат униформи. Който не иска, остава с една глава по-нисък.

Много често зад широко известни явления от по-новата история като Френската революция стои едно задкулисие, което няма нищо общо със заявените красиви декларации. Така, както добре звучащите декрети на Бронщайн-Троцки и Ленин за мира и земята нямаха нищо общо със сатрапския ред, въвъден в Русия след 1917 г.

Теоретичната подготовка на революционерите обаче винаги започва и завършва с атеизъм или откровен сатанизъм. Богоборчеството е задължителен и отличителен елемент от битката на социалкомунистите през всички епохи. Независимо дали се крие под маската на някаква ерес или действа директно от позиции на „научния материализъм“.

Просвещението е точно такъв период, който издига безбожието на „научни“ висоти и подготвя почвата за появата на съвременния комунизъм. Карл Маркс щеше да си остане равинският син Кашел Мордохай Леви, ако не бяха яростните богоборци като Волтер, Дидро, Русо и Монтескьо. Ако не ги следваха Френската революция и революцията от 1848 г.

Чрез открит атеизъм или варианта му — деизъм, просветителите изграждат теорията на рационализма. Човек няма нужда от Бог, той може да си поеме съдбата в собствени ръце — това става лозунг на Просвещението.

Условно този период обхваща времето от Коперник (1473 — 1543 г.) до Имануел Кант (1724 — 1804 г.). Идейно той се развива от трудовете на англичанина Джон Лок и шотландеца Дейвид Юм, през съчиненията на французите Волтер, Дидро, Д’Аламбер, Русо и Монтескьо (до един масони) до томовете на германците Кант и Хегел. След социалните трусове Европа изглежда готова да приеме „научно“, че християнството е отживелица, че Бог — това сме ние, в най-сложния случай — природата около нас, а мечтата на поколения социални инженери — равенството и тоталитарното общество да са единственият модел за човечеството.