Ако не са директни безбожници — атеисти, то „светлите умове“ на т.нар. Просвещение са деисти. Деизмът е компромисна форма на безбожие. Той твърди, че „има нещо висше, но то няма отношение към човека и природата“. За ненапълно подготвените психически за директен атеизъм хора от края на ХУН и началото на XVIII век било по-подходящо да се налага идеята за един безличен, деперсонализиран Бог, който е нещо като космически разум, но не може да се намесва в делата на хората, няма отношение към тяхната съдба и към природните закони. Това е една удобна форма за първоначално откъсване от пътя към Бога и тласкане към материалния, земен живот, в който не носиш отговорност пред Бог. Няма грях и покаяние, няма стремеж към спасение чрез опрощение и Божи съд. Ненапразно Маркс нарича Джон Лок „истински син на класовия компромис от 1688 г.“ Маркс и Енгелс смятат, че „деизмът е удобен начин за отърваване от религията“. Масонът Томас Джеферсън, създателят на „Декларацията на независимостта“, един от бащите-основатели на САЩ, е бил завършен деист. Лари Сполдинг от Съюза за граждански свободи в САЩ пише в статия през 1996 г., че Джеферсън бил дотолкова антихристиянин, че бил бойкотиран на изборите през 1800 г. от християните, които го смятали за „атеист и аморален“.
Няма как поклонникът на Луцифер Кашел Мордохай Леви — Карл Маркс, да не харесва яростното антихристиянство на френските дейци на Просвещението. Как да не одобри Маркс например тази оценка на Волтер за историята на християнството: „Вие тук не виждате друго, освен преплитане на най-пошли измами, съчинени от най-мръсната сган, която всъщност единствена е изповядвала християнството през първите сто години.“ За такава злобна атака срещу мъчениците на вярата (защото през първи век християните са били гонени като животни) могат да мечтаят само най-обладаните от бяс мозъци. Но ето че това са думи на Волтер — обявен за велик и светъл ум, еманация на човешкия интелект. Име, което се изучаваше задължително в комунистическите учебници по история като прогресивен титан на мисълта. Интересното е, че в капиталистическите учебници Волтер има същото място на Запад след Френската революция и това говори каква е била една от целите на тази „революция“ — пренаписване на стойностите в историята на човечеството. И влагането на едни и същи фалшиви ценности и в двете социално-политически системи, на които ще се раздели човечеството — „комунизъм“ и „капитализъм“.
В издигането на пиедестал на яростни до бяс антихристиянски автори капиталистическите западни демокрации и комунистическите тоталитарни режими са единодушни като близнаци. Да не би да са роднини дълбоко в себе си?
Ето и едно към едно части от програмите на социалкомунистите и антихристиянските революционери от Платон до Кампанела:
„Всички тия жени са общи за всички мъже и нито една жена не бива да живее отделно само с един мъж. Също и децата са общи, та нито родителят да познава своя потомък, нито потомъкът — своя родител.“
„Но само поетите ли трябва да нареждаме и да ги принуждаваме да представят в своите стихотворения образа на добронравие или изобщо да не пишат стихотворения, или трябва да се заповяда и пречи и на другите майстори да не изобразяват нито в своите живописни картини, нито в постройките, нито в каквато и да е било друга художествена работа нещо безнравствено, разпуснато, низко и непристойно. Ако пък някой не е в състояние да не прави това, нали не трябва да му се позволява да твори в нашата държава, за да не би нашите стражи, възпитани с примера за лошо и пороци, като че хранени с отровни билки, събирайки всеки малко по малко от многото и пасейки само едно и също, незабелязано да натрупат голямо зло в душата си?“ „Никой не трябва да има такова жилище и склад, в който да не може да влезе всеки, който поиска.“
Из „Държавата“ от Платон
„В Табор няма нищо мое или твое, всички са равни — всичко на всички трябва да бъде общо и никой не трябва да притежава нещо свое…“, „Домовете на свещениците и цялото църковно имущество трябва да бъде унищожено, църквите, олтарите и манастирите — разрушени.“
Из програмата на таборитите, XV в.
1. Че никакъв брачен съюз, бил той таен или явен, не трябва да се спазва… 2. Но обратно, всеки може да си вземе жена, ако плътта му го иска бързо и страстта му се надига. 3. Че всичко трябва да е общо. 4. Затова трябва веднъж завинаги всички власти — и светски, и духовни, да се лишат от силата им или да се убият с меч, защото само те живеят охолно, пият кръвта и потта на бедните поданици, дебелеят и пият ден и нощ. Затова всички трябва да се вдигнат — и колкото по-рано, толкова по-добре, да се въоръжат и да нападнат поповете в уютните им местенца, да ги пребият и избият. Защото като се лиши от водач стадото, овцете ще се подкарат лесно. После трябва да бъдат нападнати изедниците, да се завземат домовете им, да се разграби имуществото им, а замъците им да се съборят до основи.
Читать дальше