Волен Сидеров - Бумерангът на злото

В Англия по това време действа и групата на „левелери“-те — уравнители. Те стигали в егалитаризма си дотам, че призовавали да няма огради и стени. От този период са социалистическите произведения на Уинстенли „Законът на свободата“ и „Кралство Макария“ на Самуел Хартлиб, описващи общество, в което всичко е подчинено на държавата. Тези автори са част от вълната утопични социалистически произведения, заляла Европа през XVII и XVIII в., подготвили почвата за така наречения „научен комунизъм“. Америка е превзета и от сектанти, които основават там комуни. Социализмът придобива все по-радикален характер. Т. нар. Просвещение е едно истинско възраждане на античното езичество и теоретична подготовка за последвалите революции. Платон е най-издаваният автор във Франция през XVII век. На мода идва „хуманизмът“, който поставя човека над Бога. Монтен — основна фигура на Просвещението, въздига в своите „Опити“ човешкия разум като най-висш критерий.

Но крайъгълен камък в предмарксовия социалкомунизъм е утопичният социализъм на Томас Мор и Томазо Кампанела. През 1516 г. е публикувана книгата на Мор „Утопия“. Пълното и заглавие е: „Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най-добрата уредба на държавата и за новия остров Утопия.“ Томас Мор тогава е влиятелен държавник с кариера. През 1529 г. дори е лорд-канцлер на Англия — вторият човек след краля. След 1535 г обаче става противник на Хенри VIII. „Утопия“ е както при Платон, написана във форма на диалог между Мор, приятеля му Егидий и пътешественика Хитлодей. Утопия е република, управлявана от изборни длъжностни лица, наричани „бащите“. (След 250–300 години ще нарекат масоните, основали САЩ, точно така — „Бащите-основатели“.) Няма частна собственост и пари. Има всеобща трудова повинност. Достигналите определена възраст граждани отиват на работа в селата (Мао приложи това 4 века по-късно). Чрез масови преселения държавата регулира разпределението на населението (Това пък го реализира руският еврейски болшевизъм след 1917 г.). Всички са с еднакви дрехи. Тежката работа се върши от роби (в СССР — затворниците на ГУЛАГ), а храната се раздава от специални складове. В романа на Мор има неприкрита омраза към християнството — описано е как бива съден един проповедник-християнин заради проповедта си. Еврейската болшевишка върхушка през 1917 г. също ще обяви за свой основен враг „попщината“, тоест православното духовенство, и ще го избие.

Сто години след Мор Томазо Кампанела — поет и мислител, материалист, пише „Градът на слънцето“ — отново роман за идеалния строй.

Отново всички са униформи, всичко е общо, а властта е силно централизирана. Има „главен началник по раждането на деца“, няма семейство, а наказанията се изпълняват не от палач, а като в древна Юдея — народът убива осъдения с камъни. На върха на централния храм стои не кръст, а нещо като подвижно знаме — ветропоказател.

Томас Мор пише на Еразъм, който наглеждал как върви отпечатването на „Утопия“: „Ти не можеш да си представиш как ликувам, как съм горд, как съм възвисен, когато си представям как моите утопийци са ме назначили за безсменен управител, че се виждам как шествам с почетна диадема от пшеница, държащ в ръка скиптър от житни класове.“

Друг интересен автор социалкомунист от XVIII в. е Жан Мелие, написал яростното антихристиянско съчинение „Завещанието“, в което ругае Христос и насъсква богатите срещу бедните. Мелие е предвестник на екзистенциализма, на апологията на нищото. Завършва със самоубийство. Волтер нарича книгата му „съвършена“ и я препоръчва на свои колеги-масони.

По това време пише и друг автор-комунист: Дешан. Той се смята за предвестник на Хегел и Фойербах и говори за предстояща революция, „която ще предизвика повече разрушения от всяка досегашна ерес“.

Така самите социалкомунисти издават връзката между еретичните богоборчески учения и нихилистичния социализъм, мечтаещ за разруха и смърт. Само след стотина година ще се появи и теоретик №1 на разрушението — Карл Маркс — човекът, посвещавал стихове на Сатаната като студент.