Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Съвременният философ Карл Попър определя виждането на Платон за държавата като „тоталитарно“. Прав ли е Попър? Ако разгледаме Платоновия модел, ще кажем „да“.

Държавата на Платон е разделена на три основни касти — философи, които управляват, воини — които пазят, и работници — занятчии и земеделци. Платон не се задълбочава много в начина на производство и разпределение. Текстът му е посветен главно на тези, които управляват и пазят. Преминаването от една каста в друга е почти изключено. Неограничената власт е в ръцете на философите. Това са хора, „които винаги ще обичат науката, които имат в ума си високи помисли“. Защо ще е така, Платон не казва. Управлението на държавата за тях е необходимост.

Стражите или воините са подчинени на философите. Платон ги сравнява с кучета. Те „с домашните са съвсем кротки, а с непознатите проявяват напълно противоположни качества“. Децата им трябва да опитат кръв като ловджийските кучета и да се възпитават като тях. Жените им носят почти същите задължения, но все пак съобразени с физическите им качества.

Според създателя на „Държавата“ трябва да се забранят всички митове, които представят боговете като променливи създания, които разказват за ужасите на подземното царство и смъртта, защото това пречи на възпитаването на мъжество у стражите. Платон иска вето и върху Омир: „Нека Омир и другите поети не ни се сърдят, но ние такива стихове и подобни на тях ще зачеркнем и не че не са поетически и приятни за слуха на мнозинството, а поради това, че колкото са по-поетически, толкова по-малко трябва да ги слушат младежите и мъжете.“ Забранява се и хоровото пеене, в града идеал няма да има флейтисти, от музикалните инструменти се разрешават само лирата и китарата.

Приказките или митовете трябва да се подбират и да се съчиняват така, че да възпитават правилно стражите. Така например, за да се утвърждава кастовото разделение, на стражите от малки ще им се обяснява, че у философите, когато са правени, е добавено злато, у стражите — сребро, а у земеделците — мед.

Собствеността в държавата на Платон е обща за стражите. Те не притежават нищо, освен тялото си. Но могат да влизат и да ползват всеки дом. До злато и сребро не трябва да се докосват, а жените са общи. Съешаването между половете се контролира от философите, които бдят за кастовата чистота. Възпитанието на децата е грижа на държавата. Стражите разполагат на такова място лагера си в по-лиса, „откъдето биха могли да обуздават най-лесно вътрешните, ако някой от тях би поискал да не се подчинява на законите“.

Цялата постройка на Платон се гради върху пълното отрицание на личността в името на цялото общество и по това утопията му прилича изцяло на съвременните тоталитарни доктрини — комунизма и фашизма. Идеите на Платон веднага биват осмени от сатирика Аристофан, който им посвещава две пиеси. Най-голямата ирония при Плато-новия идеал е, че в държавата-мечта има роби.

За да бъде привлекателен социалкомунизмът, неговите адепти създават манипулативната теория, че той е сроден с християнството. Основателят на социализма у нас Димитър Благоев например оформя тезата, че богомилите искали възстановяване на ранното християнство. Което пък, според Дядото, било някакъв първичен комунизъм. Тази теория беше преподавана на поколения българи след 1944 г. Но вярна ли е тя?

Още след създаването на Христовата църква започват отклоненията от вярата — ересите, които дават илюзията, че християните били социалисти. Всъщност социалнихилисти са точно отлъчилите се от църквата секти като николаитите през I в., проповядващи обща собственост. Манихеите в Персия и роденото от тях движение на Маздак също е протокомунистическо и богоборческо в същността. То се разпространява през V-VI в., отречено е от християнската църква и проповядва общи жени и собственост. И в същото време — строга военна йерархия и двоен стандарт за върхушката.

Тези течения преливат в Средновековието и Реформацията в по-нови ереси и протестантски деноминации. През X и XI в. цяла Европа е превзета от учението на катарите, албигойците и всички производни на богомилите. В социалистическите учебници учехме с гордост как българското богомилство е първият социален протест срещу феодализма. Всъщност богомилството и разклоненията му не са нищо друго, освен битка срещу християнството и стремеж за унищожаване на църквата и държавата.

Катарите и богомилите изграждат теорията си върху дуализма. За тях има два бога — добър и зъл. Добрият бог е създател на духовния свят, а злият — на материалния, на земния свят. Тази теза е грубо погазване на Светото писание, което казва, че Бог е създател на всичко земно и неземно.