Волен Сидеров - Бумерангът на злото

И едва ли има един на 10 000 човека в държавата-континент, който да знае, че десетките милиони баптисти в САЩ са клон на течението анабаптизъм, което през XVI век са клали християни в Европа като овце. Америка бива завзета точно от протестантите, които са разорили Стария континент и са оставили след себе си разрушени църкви, избити свещеници и ограбено имущество. Както и опити за комуни, в които има равни и по-равни. Интересно е това преплитане на богоборчеството със социалкомунизма в различните му исторически трансформации.

Но протестантизмът е само част от голямата мрежа, в която е било оплитано човешкото развитие през последните 2000–3000 години. Гигантските социални експерименти, които са полагали милиони човешки жертви пред олтара на Луцифер, винаги са били първо социално-политически примамки. Те са правени в името на един стар мит, наречен „идеално общество“. Този комунизъм не датира от времето на Маркс. Той е по-стар с десетки векове.

Социалистическата идея е идеята за равенството. Откакто има цивилизация, има и мислители, които се занимават с въпроса как щастието да се раздава на равни порции между хората. Защо един има повече, а друг — по-малко, това е стартовата точка на тези теоретици. Прескачайки факта, че хората просто се раждат с различни умения и възможности, дадени им от Бога, инженерите на социума от древността до наши дни разглеждат направо темата за разпределение на благата без оглед на индивида. И обикновено не стигат по-далече от заключението, че собствеността трябва да е обща, включително и жените. Стремежите на всички идейни водачи на тези разрушителни движения са смайващо еднакви и схематични. И блестящият ум на Елада — Платон през IV в. пр.н.е., и водачът на манихейската секта Маздак през X в. от н.е., и лидерът на катарите Лутвар през X в., и водачът на таборитите Ян Жижка през XV в., и протестантът-социалист Томас Мюнцер през XVI в., и комунарят Гракх Бабьоф през XVIII в., и немският евреин-философ Карл Маркс през XIX в., и Ленин през XX в. искат едно и също.

Централизирана държава без частна собственост и семейство, без право на индивидуална изява, казармен ред и принудителен труд, цензура, диктатура и насилственото налагане на всички тези принципи. Кой знае защо тези отклонения на социалкомунистите от нормалното, дадено от Бога, човешко общежитие, влизат постепенно в теоретичната литература като „идеал“. А за създател на „идеала“ се приема Платон.

Атинският философ Сократ имал един любим ученик — Аристокъл (427–347 г.). По-късно Аристокъл приел името Платон, с което и останал в енциклопедиите.

Той започва да преподава през 357 г. пр. н.е. в гимназиона, посветен на Академос. Това училище слага основите на прочутата Платонова академия, която съществува неколкостотин години — до 532 г. от н.е.

Смъртта на Сократ, осъден главно за „развращаване на младежта“ на смърт (според някои автори под това се разбирало агресивен хомосексуализъм), потресла Платон. Той потърсил начин да избяга от отвратителния земен свят в света на идеите. Този свят Платон нарича „меон“ — нещо, което не съществува, но което ние страстно желаем. Меонизмът става същност на Платоновите трудове. Те са във форма на диалози и един от най-известните е „Държавата“.

В „Държавата“ Платон развива идеята за идеалното общество — идея, базова за всички по-нататъшни социалистически опити. „Държавата“ на Платон оказва влияние две хиляди години след създаването си на поколения мислители и „социални инженери“. В прочутия си диалог Платон излага виждането си за съществуващите по това време четири вида държави и визирайки недостатъците им, очертава петия вид — идеалната държава, която трябва да копира божествената форма за устройство на обществото или царството божие на земята. В религиозната литература от по-късно време такива възгледи се наричат вяра в хилядолетното царство Божие на земята или „хилиазъм“. Античният социализъм е до голяма степен точно такъв хилиазъм.

На практика, с желанието си да устрои на земята съвършено общество, човешката мисъл, независимо дали тя е на Платон или на Маркузе, застава априори на една антибожествена, антихристова позиция. Съществуването на материалния свят според християнството само по себе си изключва съвършенството тук на земята, защото материалната обвивка на човешката душа — тялото, е дадено като част от наказанието Божие заради първородния грях. Никакви човешки опити не могат да компенсират тази даденост и да превърнат човешкия живот на земята в идеално богоподобно съществуване. Няма значение дали това се прави чрез структуриране на някакъв измислен град-държава, както е при Платон и Томас Мор, или чрез генетична намеса в ДНК, обещаваща безсмъртие, както е днес в глобалното, технократично общество. И в двата случая имаме опит за надлъгване с Бога, чийто завършек е обречен на крах.