Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Изкривяването на вярата у катарите стига до абсурда да обяви целия земен живот за дело на Сатаната и затова за ненужен. Всъщност като крайна цел на живота на човека и човечеството катарите поставяли самоунищожението. То трябвало да се постигне чрез прекратяване на ражданията и отказ от нормалния човешки семеен живот. Болните, но и някои здрави последователи те съветвали да се самоубиват, което се наричало „ендура“. Ендурата имала разнообразни форми, най-често гладна смърт. Според изследвача на Инквизицията Долингер „От ендура са загинали много повече хора доброволно и насилствено, отколкото от Инквизицията.“ Този самоубийствен нагон разкрива за първи път така явно нихилистичния, разрушителния характер на социалкомунистическата идея.

Катарите изповядвали социализъм, според който собствеността се отричала, тъй като е елемент на материалния свят. Интересното е, че и тук имаме кастово разделение. Катарите се делели на „съвършени“ — елит, в който влизали само посветени, и „вярващи“. Това разделение на „посветени“ и „профани“ се пренася по-късно при масоните и важи за тях и до днес. Виждаме го всъщност при всички видове тайни общества и политически конспиративни организации. Съвършените имали право да се разпореждат общо с имуществото на сектата, без да имат своя собственост. Нещо като комунистическата номенклатура. Помним как Политбюро на практика имаше на разположение всяка резиденция и сграда в държавата, без да е нотариална собственост на членовете на върховния „орден“ на компартията. Бракът се смята за грях при катарите, но не и прелюбодействието без брак. Точно обратно на Божия закон, който учи да имаш семейство и да не пожелаваш жената на ближния.

В началото на ХУ в., след изгарянето на Ян Хус, неговите последователи в Бохемия — таборитите (по името на град Табор) искали унищожение на властниците, на църквата и на „стария свят“.

Таборитите унищожавали планомерно църкви и манастири, грабели имуществото им и избивали монасите-християни.

Всъщност протестантската Реформация ражда псевдохристиянски, социалистически в същността си учения като баптизма и анабаптизма, днес владеещи милиони хора в САЩ. Анабаптистите не признавали Библията като цяло, а само избрани части от нея. Те отричали църквата като институция, вярвали, че всеки може да е свещеник, и живеели на принципа на комуната с обща собственост. В „Хрониката“ си от XVI в. Себастиан Франк ги определя като „секта, която искала и жените, и цялото имущество да бъдат общи“. Анабаптистите създали и правила как да се облича всеки и от какво да е материята на дрехите му. Нещо като униформи. Германският „апостол“ на анабаптистите Щорх учи своите последователи да не спазват брачния съюз, да избият поповете и „изедниците“, да разграбят имуществото и да разрушат жилищата им. Една перфектна програма, която ще бъде приложена едно към едно от болшевиките в Русия през 1917 г.

Въстания на анабаптистите избухват в Мюнстер, цяла Германия и Холандия. Резултатите са като след ураган — опустошения, грабежи и убийства. В някаква разновидност, наречена „рентери“, те минават и в Англия и участват в революцията от 1643 г. Тяхното верую било: „Дяволът е бог, адът е небе, грехът — святост, проклятието — спасение.“ В социално отношение рентерите отричали собствеността и брака. През 1650 г. много рентери се присъединили към квакерите и границата между тях се размила. По-късно, чак в началото на XIX в. последователи на рентерите ще съставят ядрото на английските трейдюниони, на първите борци срещу капиталистическия ред.

Томас Мюнцер е типична рожба на Реформацията — първо богослов, след това бунтар-нихилист. Във възгледите си бил толкова краен, че дори самият Лутер го нападал. Той го обвинил, че иска да завземе властта. Наистина Мюнцер пише: „Властта на князете има край, тя съвсем скоро ще бъде предадена на простия народ.“ Както виждаме, отново уж религиозно течение се изражда в чисто комунистически порив за избиване и ограбване на имащия уж в полза на народа. Мюнцер взема участие в т.нар. селска война през XVI в., в която бил победен и екзекутиран. „Който е видял Мюнцер, може да каже, че е видял дявола в цялата му свирепост“ казал вместо епитафия Лутер, който минавал за върл бунтар срещу църквата.

Всъщност XVI век е за Европа поредица от кланета, в които фанатизирани протестанти-анабаптисти избивали наред и въвеждали своя „нов ред“, както го разбирали — по комунистически. С обща собственост и жени, с разрушаване на църквите и съсипване на художествени и религиозни ценности, със събаряне на камбанарии и кули. В Мюнстер анабаптистите царували половин година и опустошили всичко. В Холандия те превзели Амстердам за кратко през 1535 г., унищожавайки всичко църковно и „буржоазно“. След тази буря Амстердам станал център на еврейството, изгонено преди това от Испания.