Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Вече стана ясно кои са създателите на САЩ — масоните. Но масон е доста общо понятие. Масон може да бъде и един мюсюлманин, и един протестант, и един атеист, и един окултист. Ако пък се разгледа масонската символика, се вижда, че тя е предимно юдейска. Дори надписите в масонските гербове са на иврит. Не е ли тогава масонството (и неговата днешна база — САЩ) хамелеонското покритие на идеята за богоборчеството и юдейската идея за избраност на едно малцинство, за предопределеността му да владее и подчинява целия свят? Доста факти потвърждават тази теза и по темата има достатъчно литература, затова тук няма да се спираме на юдейските корени на масонството. Те са очевидни в цялата графична символика на свободното зидарство.

„Избраните“, „посветените“ обаче винаги са имали нужда от човешка маса, която да произвежда материални блага за тях. При това — евтино или ако може — безплатно. Как да стане това? Свръхелитът логично е стигнал до извода, че за огромното мнозинство хора материалното богатство остава блян през целия им живот и че те винаги мечтаят да няма масова бедност и малка богаташка върхушка. Има ли начин това да се постигне? Не, защото греховната природа е заложена у човека, както изяснихме, и всички проекти за идеално общество на земята са обречени. Освен, разбира се, ако не се спазват Божиите закони от всички. Но това би значело качествен скок на човешката природа. Тогава човек би се върнал към състоянието отпреди грехопадението. Това само по себе си би заличило нуждата от специална социална справедливост, защото ръководените изцяло от любов към ближния си хора априори не могат да съставят несправедливо общество.

Нека читателят сам съобрази доколко е възможно това. Колко дребно изглежда и колко трудно постижимо е. Колко невъзможно дори, погледнато от днешната гледна точка на състоянието на човечеството.

Но вместо Божи закон хората биха могли да бъдат излъгани, че с малко „реформи“ — икономически или общополитически, идеалното общество е постижимо. Това масонският елит е проумял и го опитва от векове. За експериментален материал на този елит служат милионите от плебса, които могат да повярват, че на земята може да се построи общество без бедни и нещастни хора. И това чудо може да стане без никакви Божи закони и вяра в Христос. Просто така — с революция. Която трябва да е оглавена, разбира се, от „посветени“. За да свикнат с идеята за безбожието, поколения западноевропейци и американци са били подготвяни чрез вековен процес на т.нар. Ренесанс, Просвещение, Реформация, Рационализъм, протестантство, пуританизъм, деизъм и накрая — в най-ново време — откровен материализъм и атеизъм. Това не означава, че всяко човешко откритие е богоборчество. Тук визираме само съзнателното и последователно подчиняване на техническия и културния прогрес на идеята за битка с Бога, което започва да става трайна тенденция в епохата на рационализма. Борбата с Христовата църква е била трудна и неравна като процес.

САЩ например са създадени във времена, когато религията е още силна и има място в живота на човека, не е възможно да се започне направо с директна антихристиянска пропаганда. Затова богоборците избират мимикрията. Още през т.нар. Реформация биват създадени десетки протестантски течения, които отдалечават търсещите истината от нея. Номинално всички протестанти се водят „християни“. Но деформацията в ученията им е толкова голяма, че те отдавна са отрязали клона на християнството. А Америка я заселват главно такива хора.

Реформацията в Западна Европа е кулминация на богоборчеството, приемайки маскировъчната форма на „истинско, реформирано християнство“, изчистено от „църковната му натруфеност и средновековна схоластика“, както ни учеха комунистическите учебници. Както учат впрочем и капиталистическите в т.нар. демокрации днес. Интересно е съвпадението в оценката на комунисти и антикомунисти по отношение на откровения нихилизъм и богоборчество, който се развихря под форма на „Реформация“ през ХУ в. Основоположниците на съвременния комунизъм — Маркс и Енгелс, се прекланят пред Лутер, Цвингли, Калвин, Томас Мюнцер и останалите революционери, дали начало на днешните псевдохристияни, разклонени в десетки секти и населяващи САЩ. Деформацията на богословската мисъл в САЩ е толкова силна, че там за Православието не се знае и пише нищо. Дори това, което западноевропейските богослови дават като оценка за Източната църква, не стига в Новата Атлантида — Америка. Върхът на „християнското“ проявление на вярата в Щатите е баптистка църква, в която негри пеят „госпълс“ и „спиричуълс“ — протоджазови музикални форми, или мормонското многоженство и многобожие.