Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Френската революция е образец за всеки комунист и безбожник след нея. „Това е война между най-изкусно сътворения и най-всеобхватен план, откакто свят светува, насочен срещу всяка собственост, всяка религия, всеки закон и всяка истинска свобода.“, пише съвременникът на събитията Едмънд Бърк.

Руският княз Пьотр Кропоткин, основна фигура на анархокомунизма през XIII век, пише в книгата си „Великата революция“: „Френската революция била източникът и произходът на всички сегашни комунистически, анархистически и социалистически революции.“ Няма как да не вярваме на такъв голям теоретик на анархизма. Но и фактите потвърждават думите му стопроцентово.

Прикрилите се от баварската власт масони-илюминати се озовават във Франция в навечерието на бунта. Има данни за връзките им с основните водачи на революцията — Мирабо, Дантон, Робеспиер. През март във Франция има 266 масонски ложи на Великия изток. Според британската историчка Неста Уебстър, авторка на „Световната революция“, всички тези ложи „били илюминизирани, без мнозинството от членовете им да разберат това. На следващия месец революцията избухнала“.

Франция до този момент е най-богатата европейска държава. Париж е финансов и интелектуален център на Европа. Френските банки осигуряват повече от половината златни монети, циркулиращи в Европа.

Не може да се каже, че монархията „подяжда“ държавата, защото само 5% от разходите отиват за издръжка на двореца. Дори Томас Джеферсън, иначе горещ поддръжник на революцията и сам той масон, не може да си изкриви душата и описва своето добро впечатление от стандарта на французите до 1789 г.: „Те общо взето са добре облечени и имат достатъчно храна.“

Каква е тогава причината за бурните събития от 17891795 г., осеяли страната с трупове и разорили милиони хора? Няма логична причина. Има обаче революционери с комунистическо и антихристиянско мислене, които тръпнат от нетърпение да рушат. Те се наричали Френски революционен клуб и понеже наели залата на манастира „Св. Яков“, ги нарекли „якобинци“. За кратко време страната била осеяна с якобински клубове. Историчката Уебстър пише: „Якобинските клубове бяха организирани от революционни комитети под прякото внушение на баварските илюминати, които ги учеха на техния маниер на водене на кореспонденция и набиране на ученици. Така че при даден сигнал във всички части едновременно в страната можели да бъдат организирани въстания.“

Така и станало. Създадена е паника у народа и изкуствена зърнена криза. (С финансови трусове и зърнени кризи започват и днес политическите трусове, движени от тайните общества. Нека си спомним изкуствената хиперинфлация в България и зърнената криза през 1996 г., след които бе извършен на практика държавен преврат без оръжие. И до днес коментатори и политици, съучастници в това престъпление срещу България, плашат с думите: „Искате ли да станат пак заплатите 5 долара като през февруари 1997?“ Ако не искаме, ще приемаме икономическия диктат на МВФ и изсмукването на националното богатство на България от една тясна върхушка, това е изборът на българина сега.) Настъпил период на „Големия страх“ (la Grande Peur).

Парламентът е превърнат в Конвент, който издава присъди, започва денонощно да работи гилотината, на която е посечен и крал Луи XVI. Въвежда се ново летоброене, нов календар, църквата е отделена от държавата, имотите и са национализирани, стотици свещеници са избити, храмовете — разрушени и ограбени, превърнати в конюшни. Една картина, която ще се повтори като под индиго след 1917 г. в Русия и след 1944 г. в България и други комунистически страни. Вярата в Христос била забранена, а на видно място край Париж била издигната статуя на Върховното същество (учебниците ни премълчаваха този факт), на която трябвало да се покланят под страх от обезглавяване всички. Кое е това същество, съвременните изследвачи на тези събития обикновено премълчават, но е ясно, че не е Богът на християните, който е против идолопоклонничеството, а неговият антипод.

Според някои източници жертвите на първата комунистическа революция са 50 000, по други данни, те надминават 300 000, отделни автори говорят за 1 милион християнски жертви. От цветуща страна Франция става пепелище. Английският консерватор и политически философ Едмънд Бърк (1729 — 1797 г.) възкликва по повод лозунгите на френските революционери за права и свободи: „Кланета, мъчения, бесилки! Това са вашите права на човека! Не съм и сънувал, че ще доживея да видя тези нещастия!“ Но какво ли щеше да каже, ако беше доживял 1917 г.? Бърк е един от малкото, може би единственият европейски мислител, който оценява вярно Френската революция като погром над религията и Божия закон. Първият, който сочи атеизма на пишещите интелектуалци във Франция като пряка причина за последвалите събития. Той разглежда държавата като въплъщение на божествената уредба и религията като неотменима част от политическия морал. Затова не може да приеме протокомунистическата вакханалия, наречена Френска революция. През 1790 г. Едмънд Бърк издава съчинението „Размисли за Френската революция и за действията на някои общества в Лондон, свързани с това събитие“. Това е християнска критика на събитието, което ще бъде записано по-късно в историята от масонски историографи като велика крачка към прогреса. Книгата на Бърк предизвиква злобата и нападките на революционните умове и масони като Томас Пейн — един от основателите на САЩ. „Ние не прегърнахме идеите на Русо, ние не станахме ученици на Волтер, Хелвеций не получи признание у нас.“, очертава Бърк рамките на своя критерий към историческите събития. За изброените от него и за последователите им Бърк пише: „Преди няколко години тази литературна клика изработи нещо като план за разрушаване на християнската религия.“ Впрочем след 60 години още един мислител — Алексис дьо Токвил, се присъединява към мнението на Бърк в съчинението си „L’Ancien Regime et la Revolution“ — „Старият режим и революцията“. Ето какво пише Токвил, за събитията от 1789 г.: „Антирелигията се превръща във Франция в повсеместно, ожесточено, нетолерантно и потисническо увлечение.“