Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Франсоа Мари Аруе остава в историята с името Волтер. Той е плодовит писач и завещава 118 тома съчинения. Едно от най-известните му е новелата „Кандид“, в която има един любопитен за нас, българите, момент. Героят на новелата воюва с варвари, наречени „българи“. Истината е, че варварите в описаната епоха не са българи, а западноевропейци. Те вилнеят точно в Западна Европа, която днес е обявена за Обетована земя. Наричат се асасини, либертини, протестанти, анабаптисти, табористи или хусисти. Доста автори намират връзка между тези конспиративни общества и еврейството, което търси по това време в Европа реванш за гоненията срещу себе си. Точно тези сектанти, а не българите, избиват стотици хиляди европейци и разрушават стотици църкви, замъци и манастири в името на „равенството“. Само че първата работа на водачите на таборитите например — революционери в Чехия през ХУ в. — била да вземат ограбеното за себе си. Значи равенство на думи и насилствено преразпределение на дело в полза на върхушката е веруюто на протосоциалистите и комунистите от Средновековието. Така е и при приемниците им през XX в. — болшевиките на Ленин и комунистите в Източна Европа след 1945 г.

В какво е вярвал Волтер? Той се възхищавал на съчинението на нихилиста Мелие „Завещанието“, което проповядвало безбожие, анархизъм и самоунищожение. Самият Мелие се самоубил на 55 години, а Волтер изпратил книгата му на колеги от братството — масони, с думите: „Това произведение е крайно необходимо на демоните, то е превъзходен катехизис на Велзевул. Знайте, че това е много рядка книга, това е съвършенство.“ Тук е мястото да се каже, че Волтер е бил активен масон. Според немският изследвач от XIX в. Келер гилдиите и ложите през Средновековието запазвали и пренасяли през вековете езотеричните учения на гностицизма и антихристиянските теории, за да оцелеят те през различните периоди на възход и спад на римокатолицизма, който в различни периоди ги е преследвал. Пазител на тайните антихристиянски учения било именно масонството според Келер.

Векът на просвещението вече давал възможност за открито заявяване на намеренията на „братята — свободни зидари“. През 1766 г. Волтер пише на граф Ажантай колко добре се разпространяват малките „философски“ книжки, които атакуват църквата и християнството: „По тези книжки германската младеж се учи да чете, те се превръщат в световен катехизис от Баден до Москва.“ Виждаме глобалния стремеж за обхващане на континента и интернационалния напън у предходника на Маркс.

През 1776 г. в Бавария бил основан орденът на илюминатите от Адам Вайсхаупт. Орденът се борел ни повече, ни по-малко за установяване на тотална власт над Европа на базата на така примамливия за нихилистите комунизъм, военен ред и безпрекословно подчинение.

Дейността на ордена се разширила благодарение на видни интелектуалци и благородници като Адолф Книге, Ксавие Цвак, Маркиз де Констанца, граф Савиоли, които приели като прякори знакови имена от историята: Спартак (езически бунтар срещу омразния на евреите Рим), Филон (еврейски философ, поставил началото на много антихристиянски ереси), Целзий (известен с антихристиянската си политика), Диомед (езически цар, прочул се с жестокостта си).

Братството работело конспиративно с шифри и пароли, но било разкрито от правителството на Бавария. То бива забранено през 1785 г. заради своята програма, която имала следните точки: 1. Премахване на монархиите, 2. Премахване на частната собственост и унаследяването и, 3. Премахването на нациите, 4. Премахването на семейния живот и брака и установяване на комунално образование на децата, 5. Унищожаване на всички религии. Тази програма ще видим записана едно към едно в „Комунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс през 1848 г.

При обиска в къщата на Цвак намерили каса със заредено взривно устройство, фалшиви печати, отрови, атеистична литература и указания за привличане на жени в организацията. Луи Блан, водачът на френската революция от 1848 г., се възхищава на Вайсхаупт и го нарича „най-далновидният конспиратор, съществувал някога“.

Изследователят на Вайсхаупт и Ордена на илюминатите, професорът по естествена философия в Единбург Джон Робинсън издава специален труд, посветен на това учение. Той излиза през 1798 г. в Ню Йорк и в него проф. Робинсън пише: „Видях как тази доктрина постепенно проникна и се смеси с всички системи на франкмасонството, докато накрая се оформи една организация с неотложна цел за изкореняване на всички религиозни институции и сваляне на всички съществуващи правителства в Европа.“