Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Последният енциклопедист в икономическата мисъл на XX век Джоузеф Шумпетер пише, че за него Енгелс определено превъзхожда Маркс като икономист. Поне що се отнася до 40 и 50-те години на XIX век, когато Енгелс пише „Положението на работническата класа в Англия“ (1845 г.).

Този период е всъщност „най-бойният“ за двамата другари. През 1847 г. в Брюксел те съчиняват „Манифест на комунистическата партия“.

Ложата, наречена „Съюз на справедливите“, Енгелс и Маркс превземат и прекръщават през 1847 г. В нея членуват 17 души, от които нито един от работнически произход. През 1851 г. този съюз безславно умира. За да възкръсне през 1864 г. като Първи комунистически интернационал. В това сборище на различни авантюристи и нихилисти Маркс непрекъснато се бори с Бакунин за водаческото място и през 1872 г. тази структура се разпада, без да е свършила нищо. Бакунин не възприема властническите амбиции на Маркс и обявява, че ако неговото учение някога стане реалност, то ще представлява открита тирания. Руснакът сякаш е пророк. Той умира през 1876 г. и не може да види сбъдната мечтата за диктатура на пролетариата в собствената си родина — Русия.

Това ще стане чак когато германците приготвят пломбиран вагон за Владимир Улянов-Ленин за Русия, а уолстрийтските еврейски банкери — пачки долари за Лейба Бронщайн-Троцки през 1917 г.

Из „Манифест на комунистическата партия“ от Карл Маркс и Фридрих Енгелс:

„Комунистите могат да резюмират своята теория в един израз: премахване на частната собственост… Унищожаване на семейството! Върху какво почива съвременното буржоазно семейство? Върху капитала, върху частната печалба…

Буржоазното семейство, естествено, ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а двете заедно ще изчезнат с изчезването на капитала.

Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме това, което те нямат… Националната обособеност и противоположностите между народите изчезват все повече с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар… Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване.

Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата… Разбира се, това може да стане само с деспотична намеса в правото на собственост.

Крайно време е комунистите вече открито да изложат пред целия свят своите възгледи, своите цели и стремежи.“

Мисли на вождовете на световната революция:

Из статия на Маркс от „Рейнски вестник“, 1844 г. „Ние сме безмилостни и не желаем да даваме никакви доказателства за милосърдие. Когато дойде нашият ред, тероризмът няма да изглежда по-хубав.“

Из писмо на Енгелс до Маркс, 1847 г., с което го кани в Париж:

„Ще се пошляем… Ако разполагах с рента от пет хиляди франка, щях само да се забавлявам с жените, докато не се скапя съвсем. На този свят не си струва да се живее без французойки! Но понеже се намират малки, палави работнички, няма проблем.“

Из писмо на Маркс до Енгелс, 1852 г.:

„Ако това куче умре сега, ще се оправя…“

(Отнася се за чичото на Карл — Хайнрих фон Вестфален, когото той чака да умре, за да вземе поредното наследство.)

Можеше ли да няма Съветски съюз? Този въпрос няма историческа стойност, защото в историята няма „ако“. Но има куриозен смисъл.

През 1916 г. младият дипломат Алън Дълес е втори секретар в американското посолство в Швейцария. По това време там живее руският емигрант Владимир Улянов, по майчина линия — четвърт евреин, потомък на фамилията Бланк. „Мой колега ме съветваше да обърна повече внимание на един руснак на име Илин (това е един от псевдонимите на Ленин), но аз не го приех сериозно“, споделя пред „Сатърди ивнинг поуст“ Дълес след много години.

Дори бъдещият шеф на ЦРУ Дълес да си е мислил, че е можел да спре Ленин в неговия устрем да разруши Русия, това говори само за наивност или демагогия у Дълес. Защото световното братство е решило Русия да бъде предадена на заколение на психопата Ленин и еврейския терорист Троцки. А Дълес е част от това братство и след години ще играе активна роля в налагането на САЩ като световен полицай.

Западът проявява подозрителна снизходителност към марксизма и неговите последователи — терористи от появата им до днес. Нещо повече, отделни кръгове в богатите държави — Германия, САЩ, Франция, директно подпомагат революционерите от комунистически тип. Огромният злощастен социален експеримент, наречен СССР и комунистически свят след Втората световна война, обхванал повече население и площ от тези на развитите страни, нямаше със сигурност да съсипе живота на милиони и милиони хора, ако не беше негласната подкрепа на най-силните финансово кръгове на Запад и симпатизирането на т.нар. „леви“ идеи от страна на цели поколения западни интелектуалци. Като се започне от умилителното описание на Съветска Русия от английския писател Хърбърт Уелс (масон) и се свърши с потока от суперлативи в западните медии по адрес на последния генсек на КПСС — Горбачов, гост на обществото на Билдербергите — политически и финансов световен елит, който от 1954 г. прави годишни тайни сбирки и взема геополитически решения за цели държави.