Робърт Уорън - Нощен ездач

Мън все по-често се дразнеше от присъствието му. Знаеше, че е добро и неглупаво момче, но осъждаше неговата младост, неопитност и явното му убеждение, че човек може да сложи всичко в ред само защото той самият е прав. Безконечните му въпроси и почтителността, с която ги задаваше, му действаха като упрек, като несправедливо обвинение от страна на верен приятел. Но колчем го видеше да върви след Лусил Крисчън, опитвайки се да й каже нещо, докато тя сновеше забързано и — Мън беше сигурен — съвсем ненужно от помещение в помещение, или го мернеше да стърчи насред стаята, където тя го беше изоставила я с кошница, я с тиган в ръце, се изкушаваше да напусне този дом или да възроптае, да я попита защо, по дяволите, се държи така с момчето и не му покаже вратата, след като не го обича.

— Защо изобщо го търпиш? — запита я една нощ, докато тя лежеше до него в мрака.

Бяха мълчали дълго, вперили очи в тавана.

— Шшшт! — възпря го Лусил и сложи пръст на устните му. — Само не викай. Ще събудиш татко и нали знаеш какво те чака?!

— Защо го оставяш да кисне тук?

— Кого? — учуди се тя и погали лекичко с пръст контурите на устните му.

— Много добре знаеш кого. Бентън Тод!

— Та аз му казах да си върви.

— Както виждаш, не си е отишъл.

— Ревнуваш — промълви Лусил и го чукна с пръст по устните.

— Глупости, от къде на къде? — ядоса се Мън.

— Ревнуваш и още как, а той е хлапе. И отгоре на това е твой почитател. Само като чуе името ти, и е готов да падне на колене. Мисли те за господ бог.

— Не ревнувам — рече бавно Мън, — но смятам, че не е честно спрямо него. Не ми е приятно да го гледам как стърчи, хванал някое корито или тенджера с вид на човек, който си няма и понятие как са попаднали в ръцете му.

— Благодари се, че е той — отвърна Лусил. — Иначе можеше теб да накарам.

— Не си познала.

— Знам, но не е много учтиво да ми го казваш.

Отново се умълчаха. От време на време тя прокарваше пръст по устните му и лекичко ги разтваряше.

— Не е честно — повтори Мън.

— Шшшт! — възпря го отново с пръст Лусил, въпреки че той шепнеше.

— Не е — потрети Пърси Мън и след кратко колебание додаде: — Освен ако наистина не възнамеряваш да се омъжиш за него.

Тя закачливо се изкиска:

— За бога, мистър Мън, твърде далеч отивате! — и отново прихна. Но смехът й изведнъж секна, тя отдръпна пръста си от устните му и подметна: — Колко хубаво обрисува всичко.

— Как всичко…

— Ами идването ми при теб, всичко.

— Много добре знаеш, че нямах предвид това — възпротиви се той.

— Ако бях една порядъчна жена, щях да се обидя, да скоча веднага от леглото и да си отида — замълча и след малко продължи: — Но аз няма да си отида. Много е студено.

Бентън Тод беше наистина свястно момче и Мън го харесваше. Раздразнението му вземаше връх единствено у Крисчънови. И все пак симпатиите му към него бяха примесени с известно чувство за вина. Знаеше много добре, че момчето няма никаква работа в Братството за защита и надзор и смътно съзнаваше, че и той носи някаква отговорност за влизането му в него. Всичко беше заради тази негова проклета, идиотска склонност да издига някого в култ, мислеше си Мън и му ставаше неудобно, че точно той е обект на възхищението му. Яхнало коня, сега момчето кръстосваше нощем околността и можеше да бъде застреляно или тикнато в затвора само защото си въобразяваше, че спасява нацията.

Чувстваше обаче, че и Лусил Крисчън трябва да поеме част от отговорността. Съзнаваше го много преди да разбере как стоят нещата. Отпървом помисли, че Бентън се е присъединил към тях само за да се хареса на момичето, да се изфука или да подхвърли някой и друг намек в нейно присъствие. След това реши, че Лусил, без да иска, се е изпуснала за членството им с Крисчън в сдружението. А може и направо да му е казала, било защото се е тревожела, било защото е искала и момчето да се включи. Нямаше представа обаче доколко самата тя е осведомена.

Откри, че е знаела всичко още от самото начало.

Една вечер, докато вечеряха, Крисчън вдигна очи от чинията и заяви:

— Съки, не е зле да повикаш леля Каси утре вечер да спи при теб. Аз отивам на лов за опосуми край Роуз Крийк и ще закъснея. Не е изключено да се прибера призори.

— Добре — отвърна тя.

Не щеш ли да дойдеш и ти, Пърс? Том Абърнейти ми се похвали, че се сдобил с две нови хрътки, та сме решили да ги видим колко струват — обърна се към него Крисчън.

— Имам си работа в къщи — отвърна Мън. — Съжалявам.

— Утре е събота, в неделя ще си отспиш. Ха ела, де!