Робърт Уорън - Нощен ездач

През ранна пролет компаниите „Алта“, „Дисмюкс енд брадърс“, две по-малки — „Мортън“ и „Рийгъл“, а така също и група независими изкупвачи направиха своите предложения в разстояние на една-единствена седмица. Те, естествено, се различаваха — едната предлагаше цент повече от другата за тютюн първа и малко по-малко за тютюн втора ръка, но колкото по-внимателно се взираше човек, особено като се вземеше предвид и процентът върху печалбата, на базата на който бяха направени, толкова по-незначителни изглеждаха различията.

— Склонен съм да мисля, че тук съществува договореност между заинтересованите страни и лица — заяви Силс, излагайки предложенията пред управителния съвет. — Смятам, че са ги съставили заедно, и то така, че цените да са приблизително едни и същи. Това, разбира се, не означава, че не трябва да се приемат. Просто ми прави впечатление тяхното сходство.

— Абе на мене ми дойде наум още преди да си започнал да ги четеш — промърмори сякаш на себе си Крисчън.

Излегнат на стола, той бе изпружил под масата стегнатите си в ботуши нозе, а черното му бомбе лежеше на зеленото сукно отпреде му. По чизмите му бе полепнала червеникава кал, тъй като току-що бе пристигнал на кон от дома си, а върху избелялото сукно под шапката му се очерта тъмно мокро петно, което бързо започна да се уголемява. Навън все още валеше и водата се стичаше като олио по сивите стъкла на прозорците, които гледаха към уличката на гърба на банката.

— Десет долара за сто фунта — отбеляза замислено Пийчъм. — Имаше време, когато наистина ми се искаше да получа толкова. Миналата година например.

— И на мен — прекъсна го Крисчън, — но сега не сме миналата година!

— Преди да пристъпим към обсъждането… — подхвана Силс.

— Какво?! — възкликна язвително Крисчън. — Да не искаш да кажеш, че ще обсъждаме тая цифра?

— Преди да пристъпим към обсъждане, искам да напомня на присъстващите, че това, което в миналото е било изгодно за частния производител, не е задължително да е изгодно при сегашните обстоятелства. Вложили сме значителни средства за съхраняването по складове. Не бива да забравяме и лихвения процент върху тях. А така също и лихвите върху сумите, определени за аванс на производители, чието положение изисква неотложна финансова помощ. Можем да прибавим и разходите по обработката на тютюна. При изчисляване на възвръщаемостта на отделния производител трябва да вземе под внимание и необходимостта сдружението да покрие тези разходи. Мога да ви кажа точната сума… — и той започна да се рови в купчината книжа пред себе си, взирайки се през очилата с безцветните си очи, — … която се пада на хиляда фунта. А както всички знаете, господа, към тази сума трябва да се прибави и процентът върху брутната стойност за амортизационния фонд на сдружението. — Той продължи да ровичка из книжата, очите му мудно примигваха зад очилата, а устните му мърдаха ли, мърдаха, сякаш четеше наум.

— Това е най-ниската базова стойност — намеси се Пийчъм. — Да, така е. Но на мен ми се ще да изкараме още малко парици. Противниците ни все разправят, че този принцип не бил икономически изгоден. Вземете например статията в „Куриер“ от миналата седмица. Твърдят, че сме вдигнали цената на тютюна, като сме включили в нея допълнителните разходи, а фермерите изобщо не виждали тези пари. И че така сме навредили и на бизнеса, и на обществото.

— На всичко това бе даден удовлетворителен отговор — заяви сенаторът. Той държеше в ръка незапалена пура и внимателно я въртеше с пръсти. — Както във вестниците, така и от трибуните! Ние знаем, че този метод е икономически оправдан и всеки разумен човек, чиито алчност все още не го е заслепила…

— Такъв още не се е пръкнал! — възкликна Крисчън.

— … го вижда. Ще дойде ден, когато самите компании ще погледнат благосклонно на него. Така ще си спестят доста пари, защото ще контактуват направо със съответната организация — сдружението например, и няма да има нужда да търчат от един производител при друг. Накрая спестеното ще бъде повече от разходите и процента, който ние ще удържим. Сигурен съм, че сами ще осъзнаят преимуществата. — Той все тъй бавно и внимателно въртеше пурата между показалеца и палеца на дясната си ръка. Докато говореше — някак с усилие и несигурно, — от време на време поглеждаше към купчината документи пред Силс. Оня очевидно вече бе намерил сметките, защото се окашля силно и хрипливо.

— Както съм сигурен — продължи сенаторът, — че ще склонят глава пред неизбежното и ще приемат позицията на сдружението. Аз лично възприемам тези предложения като признак за ново, по разумно отношение към нашата организация.