Робърт Уорън - Нощен ездач

— Е, момчето ми, направихме каквото можахме — прошепна той и без да дочака отговор, прекрачи прага и тръгна надолу по тъмното стълбище.

На следващото събрание Толивър не дойде. Последните, влезли в дългото сумрачно помещение, въпросително погледнаха празния стол, на който той обикновено сядаше, а сетне и лицата на присъстващите.

— Успал се е — подхвърли Дайси Шорт.

Силс се беше загледал в дългия слънчев лъч, който падаше косо на пода до масата. Очевидно вниманието му бе погълнато от просветващите в него прашинки, но при думите на Дайси Шорт той бавно се обърна, намести очилата, през които се ококориха студените му безцветни очи, и заяви:

— Не, не се е успал. Мисля, че изобщо няма да дойде…

— Как така няма да дойде?! — сопна му се с несвойствена за него грубост капитан Тод.

— … нито сега, нито по-късно — продължи Силс, мушна ръка в джоба на палтото си и извади някакъв дълъг плик. — Ако предположението ми излезе вярно… — Той внимателно го обърна в ръце, а в това време всички, с изключение на капитана, се наведоха напред и впериха очи в него. — Получих го тази заран. Но не по пощата! На входа на банката ме пресрещна един негър и ми го даде. На плика пише, че трябва да бъде отворен на днешното събрание — Силс бързо го разкъса, изкашля се лекичко и приглушено и вперил очи в листа, който извади от него, промърмори: — Да, вярно е.

После с равния си бездушен глас започна да чете, спирайки се на няколко пъти, за да прочисти гърлото си и да намести очилата върху тънкия си белезникав нос:

— До членовете на управителния съвет на Сдружението на производителите на тъмносушен тютюн — и отново се изкашля. — Господа, стигнах до твърдото убеждение, че схващанията ми относно политиката на сдружението са в разрез с тези на мнозинството членове на управителния съвет, макар да вярвам, че линията, на която съм привърженик, е линия на разума и сговора и ще бъде подкрепена от повечето членове на сдружението. Чувствам, че при тези обстоятелства е мой печален дълг да се оттегля от управителния съвет на Сдружението на производителите на тъмносушен тютюн, при все че ми е болно, задето ще прекъсна връзките си с почитаемите господа, с които имах честта и привилегията да служа на делото.

Силс млъкна, педантично сгъна писмото, сложи го на масата пред себе си, сякаш за да се отърси от отговорност, отново извърна глава и продължи да изучава носещите се в слънчевия лъч прашинки. За петнайсетина секунди в стаята се възцари пълна тишина. Сетне Крисчън се надигна от стола, надвеси се над масата, протегна ръка към Силс и процеди:

— Дай сега аз да го видя това писмо!

Силс извърна към него безизразното си лице и му подаде листа. Крисчън го разгъна и хартията изшумоля. Докато се взираше в него, устните му бавно помръдваха, сякаш четенето му струваше големи усилия. Останалите внимателно го наблюдаваха. Накрая го хвърли на масата и промълви някак замислено и мудно:

— Да му се не види макар!

Наоколо гръмна буря от гласове.

— Туй, което не мога да разбера — Крисчън се завъртя на пети и ги изгледа кръвнишки, — е защо го прави! Освен ако за него работата наистина опира само до „или с мен, или без мен“! Не се опитвайте да ме убеждавате, че се е засегнал! — той размаха огромния си червен юмрук. — „В разрез!“ Бабината му трънкина! Да не би в Сената всяка заран да са му мили ушите, да са го секнали и да са му тикали биберон в устата? „В разрез!“ Я го виж ти! Ама от Сената не си подаде оставката, нали?

Капитан Тод се приближи до него и го сряза:

— По-кротко, бъди справедлив! Откъде си сигурен, че…

— Сигурен ли? Че от това повече — накъде?

— Човек действа според разбиранията си, Бил. Знаеш много добре. Остави Толивър на мира! Неговите разбирания не са нито твои, нито мои и затова го остави да прави каквото намери за добре!

Крисчън се изпъна отпреде му така наежен, че вените на врата му само дето не се пръснаха от нахлулата в тях кръв, а погледът му прониза като нож. После бавно сведе глава и изръмжа:

— Добре де, добре! Нека я кара както си знае!

Обърна се и седна на мястото си. Докато другите разговаряха, прочете писмото повторно и лицето му отново придоби угрижен вид.

— Най-лошото безспорно е, че става точно сега — отекна отново гласът на капитана. — Зле ще ни се отрази липсата на неговия авторитет. По този въпрос спор няма! А да не говорим за това, че трябва да изберем друг, за да довърши мандата му. Каква беля ни дойде до главата, но все пак всичко зависи от нас!